ПОИЗПОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПОТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизпотя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Изпотявам някого малко, леко. — От Сърбия право в България, там ще разбунтуваме нашите юнаци шопи и ще поизпотим Абдул Керим ефенди. Ив. Вазов, Съч. VI, 95. Въпреки че съм трениран, това бързо изкачване до върха ме поизпоти.

ПОИЗПОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; поизпотя̀ се св., непрех. Изпотявам се малко, леко. Грабнах кирката и я забих в рохкавата пръст .. Натисках с все сила, ръцете ме заболяха, поизпотих се. Сп. Кралевски, ВО, 7. — Аз не казвам, че ви е нещо, само кашлицата .. И дето се поизпотявате нощно време, ама няма да векуваме, я! Чудомир, Избр. пр, 198. Чак на третия ден ме снабдиха с тази книга, но бяха се поизпотили, докато я намерят. Ст. Станчев, НР, 62. Цивилният се обръща към мене въпросително. Аз не казвам нито да, нито не. Да се поизпотят малко тия приятелчета. Б. Райнов, ГН, 80. В стаята беше влажно и стъклата на прозорците се поизпотиха.