ПОИЗПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; поизпра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изправям1 (в 1-4 знач.) нещо или някого малко, донякъде, не напълно. Иваница сложи до болния една паница с топла чорба и половин хляб. Подложи на мъжа си още две възглавници, поизправи го и му сложи чорбата в полата. Ц. Гинчев, ГК, 268. Когато легналата видя Ненка, че влезе, тя си поизправи главата и попита със слаб глас: — Какво е, Ненко? Ив. Вазов, Съч. ХI, 91. Помъчи се [баба Росафа] да поизправи наведената си снага, но само изохка. К. Петканов, СВ, 48. Опитах се да поизправя оградата, че съвсем се е наклонила. △ Не ми отива с къдрава коса — трябва да я поизправя.
2. Само несв. Изправям1 (в 1-4 знач.) малко от време на време. Това беше фелдфебелът Сокол, когото понаругаваха, поизправяха му гърба с някоя цепеница и с това се свършваше. Кр. Григоров, Р, 191. поизправям се, поизправя се страд.
ПОИЗПРА̀ВЯМ СЕ несв.; поизпра̀вя се св., непрех. 1. Изправям се (в 1 и 2 знач.) малко, донякъде, не напълно. Когато се свести, Евгени не видя край себе си нито насип, нито траверси. Той .. се повдигна на ръка, поизправи се и седна, като въздъхна тежко. Д. Ангелов, ЖС, 552. Апетитното парче висеше точно над устата му .. Без да иска, Пирин се поизправи на задните си крака и парчето салам се доближи още повече до устата му. Ив. Планински, БС, 35. — Най-много камъни си носила ти в престилката си, мамо. Помниш ли? Тя само кимна и се замисли, но сега погледът ѝ светеше, а раменете ѝ се бяха поизправили. ВН, 1955, бр. 182, 4.
2. Само несв. Изправям се (в 1 и 2 знач.) малко от време на време. — Два месеца и половина сключвам, откак съм легнал болен и лежа на едно място. Сега .. почнах да се поизправям, но още не смея да изляза навън. Н. Ферманджиев, РХ, 191.