ПОИЗПУ̀СКАМ

ПОИЗПУ̀СКАМ, ‑аш, несв.; поизпу̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поизпу̀снат, св., прех. Разг. 1. Изпускам (в 4, 6, 7, 9-11 знач.) малко, малка част от нещо. Онзи ден отишъл войводата у Никулица. Прехвърлил стакан-два, развързал му се езикът и поизпуснал това-онова. Купецът разбрал, че заговорът е назрял. М. Смилова, ДСВ, 162. Френски малко го зная .. Има бая думички, които не зная, пък и от граматиката съм поизпуснал. ОФ, 1965, бр. 182, 4. Поизпуснах някои подробности.

2. Изпускам (в 12, 13, 15 и 16 знач.) някого или нещо малко, донякъде. — Младежта е поизпусната .. Учениците не се довеждат на вечерня. Кр. Григоров, Р, 208. Напоследък сме много заети и поизпуснахме градината — започнала е да буренясва.Поизпуснали сме времето за сеитба. поизпускам се, поизпусна се страд.

ПОИЗПУ̀СКАМ СЕ несв.; поизпу̀сна се св., непрех. Разг. Изпускам се (в 1 и 2 знач.) малко. Ако наистина от нужда се стиска, току виж, не могло да се сдържи и... поизпуснало се. Т. Влайков, Пр. I, 214. Тя вчера се поизпусна, без да иска, каза няколко думи и разбрахме, че никак не обича снаха си.

Списък на думите по буква