ПОИЗСВЕТЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗСВЕТЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизсветлѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизсветля̀х, прич. мин. св. деят. поизсветля̀л, ‑а, ‑о, мн. поизсветлѐли, св., непрех. Изсветлявам малко, леко. Косата ми поизсветля от слънцето. ^● Обр. Нали всяко чудо трае три дни — мина някое време и омразата ми завехна .. Пък и вкъщи въздухът като че поизсветля около мен. А. Гуляшки, ДМС, 175.