ПОИЗСТИСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗСТЍСКВАМ, ‑аш, несв.; поизстѝскам, ‑аш, св., прех. 1. Изстисквам (в 1 знач.) нещо малко, леко. Фатма .. принесе леген с топла вода .. Натопи чиста нова кърпа, поизстиска я и като го откри до кръста, започна да го изтрива. Б. Несторов, АР, 285.

2. Изстисквам (в 3 знач.) някого малко, донякъде. Тя го поизстиска, докато живееше с него и след раздялата им той се разори.

3. Само несв. Изстисквам (в 1 знач.) леко от време на време. Бай Михал носеше суха риза .. Но преди Бенко да се преоблече, бай Михал го хвана през кръста, издигна го над главата си и го остави да се плъзга надолу, като същевременно го поизстискваше със здравите си ръце. Студена морска вода потече на струйки от дрехите на Бенко. Ал. Бабек, МЕ, 50. поизстисквам се, поизстискам се страд.