ПОИЗСТЪРГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗСТЪ̀РГВАМ, ‑аш, несв.; поизстъ̀ржа, ‑еш, мин. св. поизстъ̀ргах, св., прех. Изстъргвам нещо малко, частично, не напълно; поостъргвам. Тя се скри в трапа, удря с мотиката до някое време .. и когато всяка човешка глъч наоколо утихна, се измъкна, поизстърга калта от краката си с острието на мотиката и запраши към трапа на младежите. Ст. Марков, ДБ, 349-350. Поизстъргахме надписите от стената. △ Поизстъргах тенджерата от загорялото пюре. поизстъргвам се, поизстържа се страд.