ПОИЗСЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗСЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; поизсъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Изсъхвам (в 1, 2 и 4 знач.) малко, донякъде, не напълно. Снеговете се бяха стопили, водите оттекли, земята поизсъхнала, времето се затопли. Б. Несторов, АР, 65. Тая сутрин той [дядо Съботин] .. отиде на Самодивска поляна, набра пресни и росни билки. Върна се .., подреди ги и ги остави на слънце да се проветрят и поизсъхнат. Ив. Карановски, Разк. I, 181. Когато установим, че влагата в суровината .. е под 65%, следва да прибавим вода. Често пъти това се случва, когато искаме да силажираме царевичак, но вече е поизсъхнал. Т. Дарджонов, МПЖ, 30-31. Поизсъхнал и почернял от скитането по чужди места, по гари и етапни комендантства, а също и от грижите и тревогите за многобройното си семейство, сега той изглеждаше по-строен, по-млад и по-внушителен. Г. Караславов, Избр. съч. V, 212. — Прането е поизсъхнало — прибери го вътре да не пресъхне.