ПОИЗТЕГЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗТЀГЛЯМ, ‑яш, несв.; поизтѐгля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изтеглям¹ (в 1, 2, 3 и 8 знач.) леко или донякъде нещо. Болярката беше затворила отново очите си и изглеждаше, че спи тихо и спокойно. Калугерката дръпна ръкава на разголената до лакътя Еленина ръка и поизтегли нагоре завивката. Ст. Загорчинов, ДП, 157. Неговото [на дядо Кольо] чело се покри с едър пот и той поизтегли ръкава от ризата си, та се изтри. М. Георгиев, Избр. разк., 197. — Научи го, бае Стойно! Поизтегли му ушите хубаво. Т. Влайков, Съч. III, 172. — Поизтегли шкафа напред, за да почистя зад него.

2. Само несв. Изтеглям¹ (в 1 и 3 знач.) нещо леко от време на време. Тя беше застанала близо до самия кабриолет, поизтегляше ту едната, ту другата си ръкавица и се усмихваше. Й. Йовков, ЧКГ, 10.

3. Изтеглям¹ (в 6, 7 и 9 знач.) малко количество от нещо, нещо в малка степен, не напълно. Поизтеглиха войските си от района — явно краят на окупацията наближаваше. поизтеглям се, поизтегля се страд.

ПОИЗТЀГЛЯМ СЕ несв.; поизтѐгля се св., непрех. 1. Изтеглям се (в 1 знач.) малко, на малко разстояние. Есесовците ги превъзхождаха и по численост, и по техника и естествено при общата обстановка най-разумно беше да се поизтеглят назад, да се изравнят със съседните части. П. Вежинов, НС, 58. Редиците [от коли] се поизтеглиха напред и Клод направи още петнайсет метра. Б. Райнов, ЧЪ, 26.

2. Разг. За човек — израствам малко повече, отколкото съм бил; попораствам, поизраствам, поизточвам се. — Видях го! Облекли го хората, зачервил едни бузи, поизтеглил се нагоре!... Не е нашият Николайчо, не можеш го позна. Кл. Цачев, ГЗ, 66-67.