ПОИЗТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗТРЍВАМ, ‑аш, несв.; поизтрѝя, ‑ѝеш, мин. св. поизтрѝх, прич. мин. страд. поизтрѝт, св., прех. Изтривам нещо леко, отчасти, не напълно. Забелязаха, че след като поприказва малко с Василя, Галунка стана много замислена, поизтри ръцете си с престилката и си влезе. Й. Йовков, АМГ, 215. Като чу гласа на сержанта, чичо Ерменко поизтри очите си и за да прикрие вълнението си, се подпря на дряновицата. Н. Кирилов, ПД, 78. Изважда един револвер и го оглежда. — Тук ли съм го захвърлил .. Цял в прах... Моля, поизтрий го там с нещо. П. К. Яворов, Съч. III 1924, 141. Тая непреодолима страст не можеше да не поизтрие от съзнанието ни моралната граница между убийството на животно и убийството на човека. Т. Генов, ДОД, 111. поизтривам се, поизтрия се страд. и възвр. Селяните съчувствено го гледаха как започна да бърше лицето си, да се поизтрива. Б. Несторов, АР, 41.

ПОИЗТРЍВАМ СЕ несв.; поизтрѝя се св., непрех. Изтривам се малко, донякъде. — Дирите са най-много от вчера. Ама има и по-стари дири.. Те са засъхнали и са се поизтрили. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 395. — Панталонът ти се е поизтрил — не бива да го носиш повече. △ Токчетата на обувките ми са се поизтрили — трябва да ги занеса на обущар. △ Постепенно споменът за удавеното момиче се поизтри от съзнанието му, но страхът от реката остана.