ПОИЗТРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗТРЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поизтръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Изтръпвам малко, леко. Ленко се покачи върху зида, обърна се с гръб към улицата, провеси се и тупна леко на топлата земя. Петата на десния му крак поизтръпна .., но кой ти гледаше сега изтръпването. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 271. По едно време, когато в кухнята застудя и откритата му [на Юрталана] ръка започна да поизтръпва, той стана, загърна се с кюрка си. Г. Караславов, С, 240. Ние научихме, че нашите пратеници са арестувани при завръщането им. Вярвахме, че се държат твърдо, но все пак бяхме поизтръпнали. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 241.