ПОИЗТУ̀ПВАМ

ПОИЗТУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поизту̀пам, ‑аш, св., прех. 1. Изтупвам1 нещо малко, леко; поотупвам. След като замаза пода с говежди тор и поизтупа рогозките, наля в коритото топла вода и повика дядо да му измие главата. И. Петров, ПР, 12-13. От

колата слезе млад мъж, поизтупа дрехите си. ОФ, 1950, бр. 1797, 2. Той [Симеон] обиколи около рафтовете .., навремени изваждаше една или друга книга, поизтупваше я от праха и отново я слагаше на мястото ѝ. А. Гуляшки, ЗВ, 475.

2. Само несв. Изтупвам1 нещо леко от време на време. И той върши нещо вкъщи — поизтупва килимите, поизбърсва праха. поизтупвам се, поизтупам се страд. и възвр. Работната маса трябва да се прибере .., домашно везаните възглавнички на канапето — да се поизтупат. Б. Болгар, Б, 132. Жената отвори вратата, измете навън боклука и застана на прага, за да оправи забрадката си, да се поизтупа. Й. Радичков, СР, 49.

ПОИЗТУ̀ПВАМ

ПОИЗТУ̀ПВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поизту̀пам се, ‑аш се, св., непрех. Жарг. Изтупвам се, издокарвам се малко, донякъде; поиздокарвам се. — Днес като никога си се поизтупал — да нямаш среща?

Списък на думите по буква