ПОИЗТЪНЯ̀Л

ПОИЗТЪНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. поизтънѐли. Прич. мин. св. деят. от поизтънея като прил. 1. За дреха, материя — който е станал по-тънък, обикн. от продължителна употреба; малко изтънял. Тя наметна поизтънелия си шал, който отдавна вече не топлеше и отиде да запали печката.

2. За част от тялото или човек — който е станал по-тънък, по-слаб; малко изтънял. Слаб, с тънък врат и възжълто лице .., с остър, .. поизтънял нос, леко клюмнал надолу, към побелелите тънки мустаци, чорбаджи Стоян говореше тихо и сякаш пестеше силите си. А. Христофоров, А, 174. Двете топли ручейчета продължаваха да се плъзгат по слепите очи на Данашков и да мокрят поизтънелите му .. месести обеци на ушите. Д. Калфов, Избр. разк., 110. Христенка не дочуваше молитвените думи, но не откъсваше поглед от присвитото тяло и поизтънелите боси крака на младата жена, едва подаващи се изпод зеленикавия сукман. А. Христофоров, А, 114.

Списък на думите по буква