ПОИЗТЪРКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗТЪ̀РКАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поизтъркам като прил. 1. Който е малко, леко изхабен от продължителна употреба; малко изтъркан, поизносен, поизтрит. Звънеше възрастна .., силно гримирана дама, облечена в скъпо, но поизтъркано кожено палто. П. Незнакомов, БЧ, 47. Тя гледа момъка. Той седи срещу нея добър и смутен, неловко стиснал поизтъркания кафяв калъф на цигулката. Б. Йосифова, БЧМ, 139. В ъгъла [на хола] се виждаха поизтъркани плюшени канапета. К. Калчев, СР, 120. Ние изкачихме .. поизтърканите дървени стъпала и Милка почука на една двукрила врата. А. Гуляшки, ЗР, 303.

2. Прен. За думи, изрази, мелодия и под. — който е станал по-неизразителен, обикновен и безинтересен поради честата си употреба; малко изтъркан. Стана ѝ неприятен с поизтърканите си любезности и пресилена усмивка. △ Старата, поизтъркана мелодия ѝ напомни за един отдавна забравен щастлив миг от живота ѝ.