ПОИЗУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗУ̀ЧВАМ¹, ‑аш, несв.; поизу̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Поизучавам. Някои поизучват един занаят, но не се залавят с него, а се насочват към друг. поизучвам се, поизуча се страд.

ПОИЗУ̀ЧВАМ², ‑аш, несв.; поизу̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изучвам² някого малко, донякъде. Родителите ѝ смятаха да я поизучат, за да се задоми по-добре. Ив. Вазов, Съч. ХI, 128. Наший добри учител Йовчо Дълъг Нейков от Стара Загора, който се толкоз трудеше да ни поизучи, свърши си силите и изгуби надежда. М. Кънчев, В, 102.

ПОИЗУ̀ЧВАМ СЕ несв.; поизу̀ча се св., непрех. Изучвам се малко, донякъде. Каква работа можеше да хване? .. Някаква служба? Но той бе свършил само четвърто отделение .. В казармата доста се поизучи, ала документ .. трябваше. Б. Несторов, АР, 29. През целия му тежък живот една болка .. си остана най-тежка, най-непоносима — че не можа да се поизучи малко повече. Той бе успял да свърши само втори клас. К. Калчев, ЖП, 52.