ПОИЗХВЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗХВЪ̀РЛЯМ, ‑яш, несв.; поизхвъ̀рля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изхвърлям (във 2 знач.) малка част, малко количество от нещо. — Трябва да поизхвърлим тези бутилки, че задръстват мазето. поизхвърлям се, поизхвърля се страд.

ПОИЗХВЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; поизхвъ̀рля се св., непрех. Разг. Изхвърлям се (във 2 знач.) малко. — Ти не му връзвай кусур! Той, Дойчинов, обича да се поизхвърля! Ама инак е честен и работлив. Ст. Даскалов, СЛ, 93. — Май се поизхвърлихме, като ги поканихме да ни гостуват цяло лято.