ПОИЗЦЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЦЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизцеря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Изцерявам някого или нещо малко, донякъде, не напълно. На бани ще отиде, та хем от боя да се пооправи, хем и ревматизма си да поизцери. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Жълтият кантарион е много полезна билка — поизцери ми гастрита. ^● Обр. Някои са още недоволни.. / с пустите пари./ И други нашенски въпроси болни/ ще има бъдещето да поизцери. Н. Марангозов, ЯВ, 189. поизцерявам се, поизцеря се страд.

ПОИЗЦЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поизцеря̀ се св., непрех. Изцерявам се малко, донякъде, не напълно.