ПОИЗЧЕТКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЧЀТКВАМ, ‑аш, несв.; поизчѐткам, ‑аш, св., прех. 1. Изчетквам малко, леко, слабо. — Мариолке, .. кажи на майка си да ми поизчетка калеврите. От зараншния дъжд те трябва да са се поизкаляли. Ст. Чилингиров, ПЖ, 78. Матеев започна, .., да си оправя мустаците, да поизчетква с пръсти дрехите си, опрашени, омачкани вече от толкова дни. Д. Калфов, Избр. разк., 358. Стана чак привечер и поизчетка с длан каскета си. Д. Вълев, З, 229. Тя поизчетква с някаква четка полата ми и ми връзва чиста престилка. П. Тодоров, МГ (превод), 20.

2. Само несв. Изчетквам малко, слабо, леко от време на време, понякога. поизчетквам се, поизчеткам се страд., възвр. и взаим.