ПОИЗЧУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЧУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; поизчІкам, ‑аш, св., прех. 1. Изчуквам² (в 1, 2, 4 и 6 знач.) малко, до известна степен. По маншетите още висяха незасъхнали парчета пръст. Той ги поизчука, наметна сакото си и излезе навън. А. Гуляшки, МТС, 69.

2. Само несв. Изчуквам² (в 1, 2, 4 и 6 знач.) малко, до известна степен от време на време, понякога. — Нашата работа каква е? Да боядисваме кораба, ръждата да поизчукваме, въжетата да приготвим. Н. Антонов, ВОМ, 73. поизчуквам се, поизчукам се страд.