ПОИМВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЍМВА несв., безл. Диал. 1. Има (в 1 и 2 знач.) по малко, известно количество. А Стаменко бе от ония селяни, дето рядко се срещат, но макар и по един, ги поимва във всяко село. Кр. Григоров, Н, 117. — Зайците са си зайци. Поимва ги. Но нито един не ще, .., да се завре сам в тенджерата. Кр.Григоров, ТГ, 43.

2. Има (в 1 и 2 знач.) малко от време на време, понякога.