ПОИМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЍМЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който съдържа името на някого или имената на нечии лица. Златев започна да прелистя преписката и се зачете: .. "Представям Ви, господин Директоре, поименен списък на семействата .. от поверената ми околия." Д. Ангелов, ЖС, 453. Абонаментите, .., не са поименни и се преотстъпват. ВН, 1959, бр. 2544, 4. Вложителят получава специално поименно свидетелство /бордеро/ за книжата с обозначение на номерата им. Бълг., 1902, бр. 483, 1.

2. Който се извършва за всеки един или от всеки един поотделно. Провериха ни и ни преведоха .. към затвора. Там ни строиха .. пред вратата на канцеларията. Отново поименна проверка и претърсване на багажа. К. Митев, ПБ, 403. С голямо мнозинство, при поименно гласувание, то [събранието] отхвърли .. проекта за държавен съвет. С. Радев, ССБ I, 99. Тук се започна поименната оценка на артистите. БНТ, 1941, бр. 218, 2.