ПОИМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЍМЕННО нареч. По име, всеки отделно, по името му. Трябва да спомена поименно цялата команда начело с машинния боцман. Н. Стефанова, ПД, 70. Бяха извадени няколко купчини куртки, панталони, шинели, .. Старшината .., извади списък и започна да извиква поименно момчетата. Кл. Цачев, В, 244. И сутрин, .., и вечер, когато ни проверяваше поименно, той стоеше смирено пред майстора. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 12. Изпълнихме двора на затвора — облечени, със стегнат багаж. Но тук ни чакаше нова мъка: пускаха ни поименно, един по един с бавене, което опъваше нервите ни. Ем. Манов, ПЯ, 179. — Шилев бе — попита Кидерев, — с колко пушки разполагаме? .. — Петдесет и шест .. — Дай ги по списък — поименно — заповяда Кидерев. Г. Караславов, ОХ IV, 115. Накрая имаше много здраве на всички поименно, освен за мене. Елин Пелин, Съч. II, 122.