ПОЙМА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЙМА ж. Спец. Част от дъно на речна долина, образувана от наноси и покрита с растителност, която се изпълва с вода при пълноводие; заливна тераса. Засолените почви в Старооряховския район заемат притерасната низина върху високата пойма в поречието на р. Камчия. П. Боянов, П, 442. В планинските райони е развита предимно крайречната пойма, а в равнинните райони, край пълноводните и бързотечащи реки се развиват крайбрежната и централната пойма. П. Боянов, П, 444.
— Рус. пойма.