ПОКАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАДЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; покадя̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., непрех. Остар. 1. Кадя¹ малко, слабо, леко или кратко време.

2. Само несв. Кадя¹ малко, от време на време, понякога.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОКАДЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; покадя̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., прех. и непрех. 1. Кадя² малко, кратко време или слабо, леко. С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман. Ал. Константинов, БГ, 45.

2. Само несв. Кадя² малко от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. и диал. Прекадявам, окадявам. Имаме един свещеник .. на име Захария; .. Веднъж, .. влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. Библ., 1257. След като покадила с тамян гробчето, .., клекнала над гробчето и се замислила. Китка V, 1886, кн. 14, 50. Одисей и Телемах извлекли от залата труповете на убитите, .. Одисей покадил залата със сяра. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 119. покадявам се, покадя се страд. Ако .. живееш в ниски, влажни и плесенясали стаи, .. тряба често да са покадяват с такива вещества, с които са чисти воздухът. Ступ., 1875, бр. 7-8, 53. покадява се, покади се безл. В с. Озрановци орачът, преди да тръгне, обикаля колата с жарава. В други села, .., край впрегнатите волове се покадява с кадилница по християнски обичай. СбНУ XLIX, 742.