ПОКАЗАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАЗА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. От който може да се съди, да се прави заключение за нещо. — Във вашата тетрадчица имаше и една друга мисъл, която също е много показателна и интересна. Ем. Станев, ИК III и IV, 544. Д. Талев е успял да вникне в същината на народния живот, .. Той е успял да извлече от него редица типични, показателни образи и да ги включи в .. стройна художествена постройка. ВН, 1953, бр. 286, 4. Постановката на този спектакъл, показателен за порасналите възможности на нашия балет, е дело на видната хореографка, .. Нина Анисимова. РД, 1961, бр. 83, 1. Рециталът бе показателна проява за усърдието, задълбочеността и резултатността, съпътствуващи творческия възход на двамата талантливи артисти. ВН, 1961, бр. 2947, 4.

2. Остар. Който показва, изразява нещо; показен, показващ. Ако продавачът .. чрез показателен или друг знак рече: продадох ти този часовник, а купувачът одобри, тряба продавачът да даде истия онзи часовник. ДЗОИ III (превод), 54.

Ѓ Показателен пръст. Остар. Вторият пръст на ръката след палеца; показалец¹. Г‑н Н. разгледа .. съдържанието на стихотворенията, .. тури си показателния пръст въз последния куплет на стихотворението "Име" и прочете. Ив. Вазов, Съч. VII, 146. Събират се двадесетина момчетии, хващат да тичат .. към селото и които имат волове, турят си показателните пръсти на главата за подобие на воловски рогове и мукат:"Му-у-у! му-у-у!" СбНУ XII, 7. Показателна функция. Мат. Функция, която се представя със степен, чиятооснова е положително реално число, различно от 1, а показател — независимата променлива; експоненциална функция. Изразът а^х, където а е дадено положително число, различно от единица, а х се мени, наричаме показателна функция. Алг. X кл, 52. Показателно местоимение. Грам. Местоимение, с което се посочват предмети, лица или техни признаци. Показателните местоимения за предмети и лица се употребяват обикновено като съгласувани определения в изречението .., но могат да се употребяват и самостоятелно. ГСБКЕ II, 199. Показателните местоимения определят чрез посочване предмети, признаци и числа, като заместват прякото им именуване: този ученик, онова дърво, такава тетрадка, .. При това те посочват и близостта или отдалечеността на предмета /тази книга — онази книга/. Л. Андрейчин и др., БГ, 118. Показателно уравнение. Мат. Уравнение, чието неизвестно е в степенния показател. Уравнение, което съдържа неизвестното в степенен показател, се нарича показателно уравнение. Алг X кл, 96.