ПОКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКА̀ЗВАМ1, ‑аш, несв.; покА̀жа, ‑еш, мин. св. покА̀зах, св., прех. 1. Давам, правя да се види нещо или някой. Той [европеецът] сяда при тях и им показва самодоволно своя африкански трофей. Св. Минков, ДА, 23. Като мина край него, той извади от джоба си двете големи пъстърви, .., показа му ги. Елин Пелин, Съч. I, 190. Отивам при Хамидето. Като видя камшика, като Ј показах две жълтици — склони на всичко. Й. Йовков,ВАХ, 98. Мито преви .. врат, .. и загледа в земята. Агрономът, който беше разтворил неговата преписка, му показа
собственоръчните писма. Пита го .. негов ли е подписът отдоле. Ст. Даскалов, БМ, 259. Мария: — Какво е хубаво, Тодорке; я погледни /показва Ј едно цвете/. В. Друмев, И, 5. Майката показва бебето от прозореца на родилния дом. // В съчет. със същ. зъби, език и под. Отварям устата си така, че да се видят зъби, език и под. — О, рицарю на печалния образ! — каза тя шеговито, като показваше хубавите си бели зъби. — Дами канят! Моля един валс! М. Грубешлиева, ПП, 201. Показа [язовецът] острите си зъби. Разпери чeрните си нокти. Ем. Станев, ГЧ, 12. Дядо Либен са изкикотил и захванал да са плези на хаджи Генча, т. е. да му показва езикът си. Л. Каравелов, Съч. II, 51. // В съчет. със същ. глава, лице и под. Подавам се, излизам извън нещо (обикн. прозорец, врата и др.). По-нататък, отворил прозореца си, показваше своето гойно, кръгло человеческо лице един достоен началник на отделение. Ив. Вазов, Съч. X, 28. — Отваряше пръв прозореца Сандо, показваше най-напред главата, после едното си рамо и викаше колкото му глас държи. Цв. Чалъков, ЗИК, 61.
2. Правя да се види нещо, някой, обикн. от много хора или с определена цел, представям, предоставям за разглеждане. Сцената — покрита с лед. По него артистите изпълняваха балетни номера на кънки. Импресариото .. обявяваше: — Сега ще покажем на публиката най-големите артисти на кънки. Г. Белев, КВА, 274. Мъжете отиваха на черква да запалят свещ и да се видят с приятели, .., а жените да покажат пъстрите си облекла и скромни накити, да поодумат някоя от съседките си. Д. Спространов, С, 87. При посрещането на новата година, .. бяхме поканени в компанията на мадам Барда .. Дамите показаха нови модели рокли. Фризурите на някои от тях бяха .. накитени със скъпи диадеми. Ив. Мирски, ПДЗ, 187. Умник някой се намерил, / взел магаре, а че го нашерил /.., та го взема и повежда по светът да го показва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 288. // Представям пред публика (художествено произведение, театрално представление и под.). В продължение на повече от десетилетие Танги останал единственият, който показвал и от време на време продавал негови [на Сезан] картини. Хр. Ковачевски, СК, 125. Пред театър "Арчимболди", където в момента показва постановките си прочутата "Ла Скала", не се мярка никой. 24 часа, 2004, бр. 69, 27. Панаирът показва картини. Уникалната си сбирка от произведения на изкуството ще покаже пловдивският панаир днес. Колекцията е попълвана в продължение на 11 г. и за първи път ще бъде видяна от публика. С, 2007, бр. 5285 [еа]. // Представям за разглеждане с цел запознаване с нещо, като давам информация, обяснения. Той стана важен господин и затова хората му показваха всички забележителности на града. Разказаха му и за царя, и за хубавата царска дъщеря. Св. Минков, СЦ (превод), 32. После го заведе, та му показа дворището им. Ив. Вазов, Съч. XXV, 8. Калугерите ни поведоха по пещерите и по черковите и показаха ни сичко, щото е останало от Христа и от неговите стари апостоли. С, 1872, бр. 34, 270. // В съчет. със същ. като документ, паспорт и под. Предоставям, обикн. на служебно лице, за проверка, сверяване, разглеждане и др. Хората показваха книжките си и тия, които имаха хубави бележки за своето поведение, той слагаше пред себе си. Св. Минков, СЦ (превод), 27. Показвайте на входа паспортите и пропуските си, моля. // Обикн. в съчет. със същ., означаващи части на тялото и др. Предоставям на лекар за преглед, преглеждане. "Щом стигнем, Керане, ще отидете на доктора, ти ще си покажеш ръката, а ти, Стойо, покажи де си ръгнат". Й. Йовков, ВАХ, 74. Докторът се увери, че селянинът няма да му покаже болките си, затова сам начена да превързва видимите рани по лицето и главата му. М. Кънчев, В, 344. // Разг. Обикн. с предл. на и същ. като лекар, доктор и под. Водя, завеждам на лекар, на лекарски преглед. Той се погрижи веднага да покаже Невенка на някой добър доктор ларингист. Ив. Вазов, Съч. XXV, 169. — То си е на път вече, какво ще го показва на доктор и какво ще той да го прегледва? — продължи сѐ тъй сърдито нана Лиловица. Т. Влайков, Съч. II, 57.
3. Прех и непрех. Соча къде се намира някой, нещо, обикн. със съответен жест; посочвам. — Дека е дядо игумен? Той ми го показа през пармаклъците, долу. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. — Ела сега, .., да ти кажа откъде ще мине реката. Виждаш ли къде показвам? .. — Оттука, че сетне оттатък. А. Каралийчев, ПГ, 138. Взе да маха с ръка към стената, показваше нещо все на нея страна. .. Не е ли имал нейде скътани пари и е показвал де са? Й. Йовков, ВАХ, 180. — Мирчо, .. Къде е началникът на станцията? Показах му с глава: вътре е. Н. Стефанова, ПД, 95. Чичо Стайко показа с ръка от лявото коляно нагоре. Т. Влайков, Съч. II, 76. Седнало да плаче / малкото юначе. / На кого да каже / път да му покаже? Л. Милева, СбХ, 190. ● Остар. С предл. на. — Бре, що има там? — попита докторът, като показа на една човешка сянка, изправена до зида. Ив. Вазов, Съч. XXII, 131. — Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. Ал. Константинов, БГ, 43.
4. Нагледно обяснявам, обучавам, разяснявам. — А кой те е учил на пиано? .. — Приятелката ми показваше .. аз имах голямо желание. Бл. Димитрова, ПКС, 308. Петровица иска да си плете като твоето фигаро, та да Ј си покажела. Г. Караславов, Т, 200.
Купи си някой земледелчески машини, европейски, и сам показва на селяните как се работи с тях. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 75. За всяко едно нещо самичек ще нареди как да се свърши и самичек ще покаже биля как по-добре да стане. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. // Чрез действията, постъпките си давам, правя да се разбере как да се постъпва, действа и под. Старата Азлалийка постъкми стаичката на глухонемия .. Да го прибере у дома си и с това да покаже на всички как трябва да го тачат. Г. Караславов, СИ, 36-37. — Днес ще бия всички ви! — каза Алекси. — Днес на всички ви ще покажа как трябва да се работи. А. Гуляшки, СВ, 51. // Сполучливо, точно подражавам на глас, звуци, движения, маниери и под. на други хора, птици, животни и др.; имитирам. Вълчан .. обичаше да се хвали какви кучета беше имал ..: големи .., като мечки, .. зли, като змии .. — И не лаяха дип .. Ама видят ли вълк — .. Право отгоре му, и то — гърди с гърди! И за да покаже това по-нагледно, той силно блъскаше Чумака в гърдите. Й. Йовков, Ж, 24. Покажи как плачат бебетата. ѓ Ще покажеш ли как върви мечката?
5. В съчет. със съществителни за качество, чувство, състояние и под. Правя видно за заобикалящите, изявявам, проявявам качеството, чувството или състоянието, назовано от съществителното. Седенките — това са нашите селски балове .. Тук ергените огледват бъдещите си другарки, а момите показват своята работливост, своята хубост. Т. Влайков, Съч. III, 218. За нас, хората, стига, ако покажем малко човещина. Ст. Чилингиров, ХНН, 45. Виновният показа удивителна искреност, призна кражбата. Й. Йовков, Ж, 243. Да, тя ще поиска да се представи сърдита, но той трябва да покаже характер. Ив. Вазов, Съч. IX, 34. // В съчет. с възвр. лич. местоим. себе си. Изявявам, проявявам свои качества, способности, възможности, обикн. на изпит, състезание, конкурс, при публична изява, в работата, службата и под. Ако покажеш себе си, със сигурност ще те предпочетат пред другите кандидати. // В съчет. с име за лице или с местоим. във вин. и същ. или прил. понякога с предл. за като сказ. опред. Създавам впечатление, представям някого някакъв, като някакъв или за някакъв, като притежаващ някакви черти, особености, качества. Жълтозеленият тон на лицето и недоверчивият израз в очите го показваха затворен в себе си фанатик. Д. Немиров, Б, 89. Ганьо беше .. момък, около на двадесет и три години, но пълната му черна брада показваше го за по-стар. Св. Миларов, СЦТ, 205. Когато бил отишъл из Египет в Етиопия с войска, явили му, че в Персия ся появил лъжец, който показвал себе си за Смердиса. Г. Йошев, КВИ (превод), 50. Не слави мойта муза лъжний глед / на гиздави одежди, / кои пред простите невежи / показват говедаря кмет. П. Р. Славейков, НМК, 75.
6. Демонстрирам, изявявам свои умения, способности. Командирът показваше .. много добри познания .. Той сам изкусно кормуваше, знаеше в подробности устройството на двигателя и правилата на движение. К. Кръстев, К, 53. Той събрал най-първите ловци, .. — Който покаже най-изкусна стрелба, ще го взема у дома си и ще го направя човек. А. Каралийчев, ТР, 126. А. Пехливанов във всичките си срещи показа изключително спортно майсторство. НС, 1955, бр. 92, 6. Спартаковци [от Москва] показали отлична техника и демонстрирали истински съвременен футбол. К, 1963, кн. 7, 20. // Достигам, постигам определен резултат (обикн. на изпит, в състезание, съревнование и под.). При положения изпит курсистите показаха общ успех "добър". РД, 1959, бр.138, 3. В ралито най-добро време показа "Мицубиши", а най-добри технически качества — "Мазда". // Със същ. като напредък, подобрение, дефект, специфика, отклонение и др. Правя видно или установявам наличието на нещо, означено със съществителното. Акварелите и мелодиите на г-жа М. Белчева .. — показват доста голям художествен напредък. ЛФ, 1958, бр. 21, 2. Част от машините .., особено сноповързачките, показват дефекти още в първите дни на работата. ОФ, 1950, бр. 1810, 1. Катализатори, които катализират само една или твърде ограничен брой еднотипни реакции .., се наричат специфични катализатори. Особено голяма специфичност показват някои ензими. Хим. IX кл., 1965, 36.
7. Със следв. доп. изр. със съюз че. Давам да се разбере, узнае нещо, разкривам го, правя го да стане явно, очевидно. Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка: хем ще предразположи трегера към себе си, хем ще му покаже, че не е някой голям и богат човек. Ал. Константинов, БГ, 40. Касабов можеше да послужи, и то тъкмо там, дето чрез своето заминаване другият недвусмислено показваше, че не иска да служи. Ст. Дичев, ЗС I, 408. Тия дружества са народната ни гордост, защото чрез тях показваме на светът, че българският народ живее като народ. Ч, 1874, бр. 2, 24. Цар Симеон показвал, че не ще мир, като заръчал да изгорят една църква и да опустошат околните места. Др. Цанков, КБИ, 53. ● Със същ. време, работа. Тукашният свят беше друг, както и Марина вече беше друга. За хубаво или за лошо, времето щеше да покаже. Д. Фучеджиев, Р, 131. Аз го добре разпитах, .., кога ще се упъти за Одеса, за последното той ми отговори, че работата ще покаже. Ил. Блъсков, ДБ, 37. // С поведението, с думите си и др. правя някой да разбере, да узнае или да си помисли нещо, обикн. за мене. — Той [Лазе] знае — промълви де‑
войчето. — Знае, но ти нищо не си му показала, с нищо не си го притеглила. Д. Талев, ЖС, 336. Илка гледаше .. през прозореца, чувствувайки топлата ръка на Милена върху рамото си. Струваше Ј се, че .. по-спокойно Ј става на сърцето, макар привидно да показваше, че не вярва на всичко това, което Ј се говори. К. Калчев, ЖП, 315. — Как ти беше тебе името, попе — попитал той, като искал да покаже, че от по-напред знаял уж името му. З. Стоянов, ЗБВ III, 261. // За лице, външност и под. — с израза си, вида си давам, правя да се разбере състоянието, чувствата и под. на някого. Видът на Найдена и Невянка, който показваше хора охолни и заможни, измени разположението на стария господин. Ив. Вазов, Съч. XXV, 152. Ако сърцето не казва, лицето показва. П. Р. Славейков, БП I, 25. // За произведение на литературата или изкуството, художествена сбирка и под. — разкривам, представям, изобразявам. Портретът на поетесата — .. — показва една жена в скръб. П. П. Славейков, Съч. IV, 264. Музеят има за цел да покаже миналия живот на българина от габровския край. Ив. Коларов, Е, 49. Филмът "Роза Дери" показва живота на великата унгарска актриса от 19 век. Т, 1954, кн. 1, 64.
8. Обикн. несв. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Давам основание за заключение или изводи, явявам се доказателство за нещо. Сред тоя тревожен лай ясно се различаваха гласовете на постовите кучета. Това показваше, че и там, на самата граница, службата беше започната. Й. Йовков, Разк. II, 59. Измазаните стени, цветята, макар да нямаше друга покъщнина, показваха, че стопанката обича реда. Л. Александрова, ИЕЩ, 30. Тя [разбитата каса] била доста тежка, сам не можел да я вдигне, което показвало, че има съучастник. Х. Русев, ПЗ, 221. // Служа за белег, за знак. Джанките бяха безсмъртни, .., те показваха очертанията на някогашните колибарски дворове. Д. Фучеджиев, Р, 73. Мислеха за планината, ..; за гората, която през зимата е така тиха и само следите на дивите животни показват, че в нея има живот. Д. Кисьов, Щ, 403. // Предсказвам. Тя е усещала, че Ј иде последният час. И сънят Ј това ще да е показвал. Т. Влайков, Съч. II, 303.
9. За изследване, резултат, опит и под. — соча, посочвам някакви сведения, данни. Ще Ј [на мама] запазят легло в болницата: снимката показала, че операцията е належаща. В. Бончева, АП, 60. Да затоплим стъклен съд с поникнали семена, да поставим в тях термометър .. Още след 2-3 часа .. се наблюдава повишаване температурата на семената .. приведеният опит показва, че растенията отделят топлина при дишането. Бтн V и VI кл (превод), 23-24. Изчисленията показват, че при сегашната консумация океанските запаси от деутерий, .., ще стигнат на човечеството поне за 10 милиона години. К, 1963, кн. 1, 4. Ефектът от пастьоризирането, както са показали изследванията на Казански, трябва да се разглежда в неразривна връзка с последващите обработки на сметаната. Н. Димов и др., ТМ, 30. Аз искам още две хиляди, казва трети, ето нА̀, сметките го показват. Т. Икономов, ЧПГ, 10. Ако завъртим колелото, обръчът ще начене да ся разтегля, както показва чертежът. И. Гюзелев, РФ, 54.
10. За измерителни уреди — отбелязвам, посочвам или правя видими резултатите от някакво измерване. Когато двете момчета обиколиха целия площад, часовникът на кино "Парамаунт" показваше полунощ. Ал. Бабек, МЕ, 116. Мария се наведе напред и хвърли поглед върху циферблата на скоростта. Стрелката показваше сто километра в час. Д. Димов, Т, 43. Американските термометри показвали градусите по Фаренхайт. 104 градуса се равнявали на 40 градуса Целзий. Г. Белев, КВА, 89. И какви ли не часовници има тук! .. Часовници, които показват секундата, минутата и часа, числото и месеца. ОФ, 1950, бр. 1900, 4.
11. Само св. Разг. Обикн. в бъд. в съчет. с лич. местоим. в дат. и следв. подч. доп. изр. За изразяване на закана към някого, че ще направя нещо, с което ще демонстрирам, докажа своята сила, власт и под. Ще ви покажем, значи, какво е това село без кучета! Р. Белчев и др., КБС, 14. Хаджиева: Той [Братанов] пръв избяга .. Парите при пари отиват. Ох, няма как да се обърне работата, че аз нему да му покажа. Ст. Костов, Избр. тв, 455-456. — Аз ще вам да покажа кой е Михайлов — ще да рече един из българските кадии и ще да затвори галашкото училище. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 155. Нека само да дойде владиката и аз ща да ти покажа кой е хаджи Генча! Л. Каравелов, Съч. II, 10.
12. Прех. и непрех. Остар. Посочвам (в 3 и 4 знач.). — Досегашните кметове .. ги е посочвал Прангата. .. Нали Прангата показа и Доча? Нали и сега той пак рече: "Тоя ще бъде кмет!" Т. Влайков, Съч. III, 76. Че той [Черню] е показал няколко лица в Копривщица като опасни за отоманската империя, няма никакво съмнение. З. Стоянов, ЗБВI, 433. Ние няколко пъти сме рисовали картината на нашия съвременен живот, няколко пъти сме показвале на нашето безвиходно положение. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Повикали ги [двете момчета] пред градский съд да покажат отде земат парите, които иждивяват, за да ядат. Пч, 1871, кн. 2, 28. показвам се, покажа се I. Страд. от показвам. — Ела да ни съпроводиш до библиотеката, велики майсторе, болярката моли да Ј се покажат някои по-забележителни неща! А. Гуляшки, ЗВ, 427.
Аз всякак разпитвах за причината на това решение на почитаемия деятел, но разумни причини не ми се показаха. Ив. Вазов, Съч. XV, 26. Четирите български пиеси, над които работи ръководството на театъра, ще могат да се покажат още през този сезон. РД,1950, бр. 216, 3.II. Възвр. от показвам във 2 знач. — Ако си болен, има доктори, иди прегледай се, ще ти дадат нещо. .. Той Ј каза, че ще иде в града да се покаже на доктор. Й.Йовков, ЖС, 144. Искам да покажа .. един човек в цялата истинност на неговата природа, и този човек ще бъда аз. .. Признах еднакво откровено и доброто, и лошото. .. Показах се такъв, какъвто съм бил: долен и презрян, .., великодушен и благороден. Л. Сталева, И (превод), 25. Аз се показах нему [на Азис бей], той ма разгледа добре и ми слуша гърдите и ми определи за 6 дни илаче. АНГ I, 451. показвам си, покажа си I. Възвр. от показвам в 3 знач. Първокласниците си показват с показалка текста, който четат. II. Взаим. от показвам в 1 и 4 знач. За да си живеем братски, .., тряба да са слушаме и да си показваме един на други погрешките, разбира са, скрито от другите. З. Стоянов, ЗБВ I, 157. показва се, покаже се безл. от показвам в 1-5, 7, 9 и 12 знач. Седянка! .. Тук се показва какъв е българинът, .., селенинът българин. Т. Влайков, Съч. III, 217-218. Тая песен .. направи изрядно впечатление. С това ся показваше, че първото основание на учението беше любовта. БКн, 1859, кн. 2, 197. Показа се, че е имало поне народ български. Н, 1882, 242.
ПОКА̀ЗВАМ СЕ несв.; покА̀жа се св., непрех. 1. За лица, животни, превозни средства и под. — ставам видим, като приближавам или идвам към или на мястото, за което се говори, или към, при лицето, което говори; появявам се. Втова време Ценко и Пенка се показаха из пътя. Той я водеше за ръка. Т. Влайков, Съч. III, 245. От края на града, по шосето, се показва една кавалкада от няколко файтона и десетина ездачи. Ал. Константинов, Съч. I, 263. Изведнъж там [на поляната] се показа елен с блестящи рога. Ем. Станев, ЯГ, 109. Човек може да стои с часове на палубата и да се взира в далечината. Понякога ще се покаже параход. Св. Минков, ДА, 17. // За неподвижни предмети — ставам видим, влизам в полезрението на някого; появявам се. Превалиха [Мата, Стефан, Васил] ръба на ската и се показа манастирът. Д. Вълев, З, 61. Вървели Росен и Босилка ръка за ръка .. Загубили се хората от очите им, показало се село Капанци. Н. Каралиева, ЗБ, 7-8. Тя се качила .. в широка, покрита кола .. Седяла тя .., и гледала през двата прозореца отстрани как дърветата се показват и изгубват едно подир друго. Д. Габе, Н, 7. Димо .. държеше пушката, насочена към замлъкналите неприятелски окопи .. Навсякъде бе безлюдно, отникъде не се показваше войнишка шапка. К. Петканов, МЗК, 256. // За слънце, луна, звезди — ставам видим, като се явявам на небосклона; изгрявам1, излизам, появявам се. Слънцето вече се показа и първите лъчи, .., се спуснаха в полето. Елин Пелин, Съч. III, 155. Князът .. седнал да си почине .. Показала се месечината — като огромен кръг. Н. Райнов, КЧ II, 18. На синьото небе, там дето още не успеле да го покрият облаци, захванале да са показват звезди. Л. Каравелов, Съч. II, 115. // Остар. За зора, утро, ден, сезон — наставам1, настъпвам3, започвам1; появявам се. Виждам, пролет се показа: / скоро ще се стопля. Ив. Вазов, Съч. III, 179. Твоят син веч ти е върнат, тъй както, о старче, желаеш. / .. щом се зората покаже, сам ще го видиш и вземеш. Ас. Разцветников, Избр. пр III, 69.
2. Излизам, появявам се от затворено пространство или от тайно място навън, на открито (на двор, улица, и др.), обикн. за да бъда видян от някого. Сарандовица пооправи косата си, усмихна се и се загледа към вратата, отдето щеше да се покаже Матея. Й. Йовков, ВАХ, 92. Всички мерили с пушки към отзева на потона, отдето трябвало да се покаже [Кандов]. Но той не се показвал. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 209. Султана се показа на чардака и застана край оградата, скръстила ръце на гърдите си. Д. Талев, ЖС, 66. Глухонемият започна да излиза от стаичката си само когато децата бяха на училище. През празнични дни той не се показваше навън. Г. Караславов, СИ, 17. // За глава, лице — ставам видим, като се подавам или появявам на прозорец, врата и др. — Тенювице, тука ли си? Я излез малко. Три детски личица се показаха, познаха кмета и се развикаха: — Мамо, чичо Марин те вика! К. Петканов, МЗК, 22. Прозорчето на домашния стенен часовник, .., се отвори, показа се главичката на малкото птиче, което най-тържествено изкука четири пъти. Ал. Бабек, МЕ, 193. Едни диви смехове се раздадоха от другите прозорци, отдето се показваха само женски глави. Ив. Вазов, Съч. X, 53. // Ставам видим, след като бъдат отстранени покритието, обвивката и под., под които се намирам. Някои разгънаха кенарлии пешкири и из тях се показаха варени кокошки с по едно малко гаванче сол. Й. Йовков, ВАХ, 69. Като натъпка торбата, поиска да плати .. Извади [Бойчо] .. изпод дрехата си, където се показа оръжие, едно дебело лъскаво портмоне, .., даде му една хилядарка. Ст. Даскалов, БМ, 48. Където този вал [на вътрешната крепост] е разкопан, се е показал каменният градеж. Ст. Михайлов, БС, 28. Пипи беше мушнала главата си под одеялото на долния край на леглото. .. — Виж какво, моето момиченце — .., — я се покажи да си поговорим. — О, не, аз спя! — отвърна Пипи. В. Ганчева, ПДЧ (превод), 88-89. // За
зъби — ставам видим, когато някой говори, смее се и под. Кога се засмее, показват се в два реда ония ситни и бели като бял маргарец зъби. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. Тя говореше гръмко и из устата Ј се показваха два стари зеленясали зъба, като камъни пред някоя тъмна пещера. Елин Пелин, Съч. II, 125. — Не може да се работи! — извика той .. и черните му зъби се показаха, прогнили от тютюна. Ст. Даскалов, БМ, 32-33.
3. Появявам се, явявам се, представям се някъде, пред общество или пред някого, обикн. за да ме видят, забележат, разгледат и др. Дамите, .. чакат отдавна тая вечер, за да се покажат в официалните си тоалети. Св. Минков, ДА, 45. Защо Ј е вече тя [роклята]? Кому ще се покаже в нея, кому ще иска да се хареса? Ст. Марков, ДБ, 234-235. — А аз вече няма и накъде да се топя! Виждаш ли какъв съм станал — показа му се Раденко и обтегна панталоните си, .. станали широки-широки. Б. Обретенов, С, 200. Те си направят бляскави дрехи и излазят на тържището, за да се покажат на света. Напр., 1874, кн. 4, 35. // Разш. Появявам се, явявам се някъде на някакво място, някому. Утре вечер сме на вечеря в дома на околийския управител и, знаеш, не ми е удобно да се покажа със старата си блуза. А. Михайлов, ДШ, 20. Водата бързо се затопляше, .. започна да се показва риба, напуснала скритите си зимни убежища. Д. Фучеджиев, Р, 276. Нему [на Петър] Исус по-напред от сичките апостоли са показал. П. Р. Славейков, СК, 20. // За усмивка — появявам се на нечие лице. Злобна усмивка ся показва по фанариотското негово [на владиката] лице. Ил. Блъсков, ПБ II, 38.
4. Виждам се, подавам се от или над нещо, навън от нещо. Княжевската река е преляла и потопила цял Ючбунар .. Къщята, като острови, се показват сред водата. Ив. Вазов, Съч. IX, 131. Лазар още веднаж се показа над вира, направи последни усилия да се измъкне от дълбочината, но не сполучи. К. Петканов, ОБ, 67. Марина вървеше .., облечена в непромокаемо яке с голяма вълнена яка и вълнена шапка, .., изпод която се показваха светлите Ј коси. Д. Фучеджиев, Р, 167. Турчина сака да улезне у избата .. Като видел разбоя, он се разпаше и улезне у разбоя, а кокалете му се показвали. СбНУ XLI, 461. Зад .. стъклена вана, пълна с вода, поставете пръчка или линийка така, че една част от последната да се показва над водата. Физ. X кл, 1951, 134. // За растение — изниквам, пониквам, пораствам; подавам се, излизам. Още през ранна пролет, щом поотънееше снегът, тук се показваха кокичета и минзухари. Ст. Марков, ДБ, 121. През ноември заровихме житното зърно в земята, а в началото на декември то се показа, сякаш му беше омръзнало да стои самичко под студената черна пръст. К. Калчев, ПИЖ, 92. // Появявам се, образувам се по повърхността на нещо; излизам. Светнаха и Тинки очите от радост. По бледите Ј бузи се показа слаба руменина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 293. Той [конят] пръхтеше, .. Тук-таме по черната му лъскава козина се показа пот. Й. Йовков, ЧКГ, 19. Момчето мълчеше, само сведе глава по-ниско, в очите му се показаха сълзи. А. Дончев, СВС I, 67.
5. Обикн. със сказ. опред. Представям се някакъв, проявявам се като някакъв или по някакъв начин, създавам определено впечатление. Стрина Венковица и тя се показваше весела и доволна, показваше се и честита. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. Той имА̀ случай скоро да се покаже и кавалер. Ив. Вазов, Съч. XI, 76. Стоил: — Показахме се хубаво! Да ни видят хората колко струваме. П. Тодоров, Събр. съч. II, 282. Мислите му пак бяха дръзки и еретични, .., и аз пак имах натрапчивото чувство, че приказва така не по дълбоко вътрешно убеждение, а от непременното желание да се покаже. Л. Станев, ПХ, 55. Всред разговорите проблясва .. клюка срещу някого, който се показвал такъв и такъв, а той бил съвсем друг. Д. Немиров, Б, 35.
6. Остар. Със сказ. опред. Само 3 л., с лич. местоим. в дат. или с предл. на и същ. за лице. Изглеждам, сторвам се някакъв или по някакъв начин на някого, правя впечатление на някакъв някому; виждам се, изглеждам2. Майка му [на момичето] ми ся показа жена весела и хоратлива. АНГ I, 116. Исках да отвора приказка за наше село и да му разправя, че то не е сега такъво, каквото му се е показало преди двайсе и повече годин. Т. Влайков, Съч. II, 51. Това, .., беше тъй необикновено, .., щото можеше да се покаже невероятно на повечето читатели. Ив. Вазов, Съч. X, 31. Тая година Гергьовден са показал на пловдивските жители необикновено дълъг. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. Без да познаваме обстоятелствата и времето, ние искаме нарежданието на работите така, както се нам показва за добре. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 46. // Изглеждам някакъв или по някакъв начин, създавам определено впечатление. Ако не бяха тези изедници [чорбаджиите], то много села би са показвале по-другояче, днес много селяни щяха да добруват. Ил. Блъсков, ПБ II, 11. Една генуезка колония си беше построила там [на полуострова] търговските заведения и беше основала град Кафа, който са показваше, че ще да стане твърде знаменито пристанище. С. Бобчев, СОИ (превод), 79. Ако наченем да въртим Нютоновия кръг около центърът му, окото получва впечатление от всичките седем шарове почти едновременно и кръгът ся показва бял. И. Гюзелев, РФ, 284-285.
7. Остар. Проявявам се, изявявам се. Тъй наречената европска холера са показва с
върли коремни болежки. Ив. Богоров, СЛ, 87. Нека прочее са отварят читалища по нашите градове. .: Ползите не ще са забавят да са покажат. Ч, 1870, кн. 5, 146. Като ся ударят непръгави тела, показват са едни явления, а като ся ударят пръгави тела, показват ся други явления. Н. Геров, ИФ, 55.
8. Остар. Оказвам се (в 1 знач.) Ако малкий ми тоя трудец ся покаже полезен на отечеството ми, то радостта ми ще е голяма. Напр., 1874, кн. 1, 2. Заедно с развитието на новия държавен живот растеше и столицата, та Трапезица скоро се показа тясна и резиденцията се премести на чуката на Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 32. За зла чест наблюденията на тези опитни хора [Априлов и Палаузов] показаха ся твърде праведливи. П. Р. Славейков, ГУ, 32. Единствената негова [на българския народ] цел в борбата против своите духовни експлоататори беше да са отърве от тяхното .. безчовечие, .. Но това се показа невозможно. Хр. Ботев, Съч. 1929, 291.
Ѓ Виждал ли си / видял ли си змия да си покаже нозете? Разг. Ирон. Със следв. изр. за следствие. Казва се за нещо, посочено в следващото изречение, което е невъзможно да стане. — И той е изедник. Видяла ли си змия да си покаже нозете, та и той пари назаем да ти даде? Г. Караиванов, ЮМ, 71. Каквото бог покаже. Разг. За случки, събития — за изразяване на готовност да се приеме всичко, което ще стане — добро или лошо; каквото стане, каквото и както се случи. — Богдане, как ти се вижда Керим пехливан? Ще можеш ли да го смоташ на кълбо? .. — Ще му излеза, па каквото бог покаже. К. Петканов, Х, 10. Каквото сабя покаже. Разг. Какъвто ни е късметът, както се случи, каквото стане. Докато ни държат ръцете и краката, ще работим, а сетне — каквото сабя покаже. В. Нешков, Н, 54. — Да вървим, брат — на добър път, па каквото сабя покаже. Никола и Иван тръгнали по тесния сокак. Сл. Трънски, Н, 515. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врагът си безверни / .. Пък... каквото сабя покаже / и честта, майко, юнашка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Не показвам / покажа лице на бял свят; не показвам / покажа лице пред света; не си показвам / покажа лицето на бял свят; не си показвам / покажа лицето пред света. Разг. Не се явявам пред хората, в обществото. Стефана: ..: чорбаджи Петковата дъщеря .. без майчина и бащина благословия венчала се... Че като .. тръгнат онези ми ти приказки: Смях и веселби и калесани, и некалесани със сватбата ви месеци наред ще правят. Пък ти бари цяла година няма да можеш да покажеш лице пред света. П. Тодоров, Събр. пр II, 405.Непоказвам / покажа нос (глава); не си показвам / покажа носа (главата) някъде. Разг. Не се появявам някъде. — Видяхте ли? .. — Ония консерви от "парламента" не си показаха носовете на събранието. Крият се като лисици. И. Петров, МВ, 24. Два дни чичо Янкул не показа глава из селото. Н. Нинов, ЕШО, 116. Не си показвам / покажа носа (главата) <навън (на улицата)>. Разг. Не излизам от къщи. Тоо... едно време, ви казвам, не смей човек носа да си покаже навън. Чудомир, Избр. пр, 139. Като охлюви живеехме досега — всеки в черупката си. Никой не смееше да си покаже главата навън. А. Каралийчев, СР, 59. — Теб те слави сега цяла Германия — блазе ти; а пък аз съм се затворил вкъщи, не мога да си покажа носа на улицата. Ал. Константинов, Съч. I, 64. От потери главата си не можеш да покажеш. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 176. Покажи му пръст, ще те улови за цяла шепа. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, на когото е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде, прекалява в исканията си, без да се съобразява с това какво му е позволено. Покажи си гърба. 1. Разг. Грубо. Върви си, иди си, махни се оттук. 2. Диал. Престани да правиш добро на някого, който е бил неблагодарен. Показвам / покажа вид. Остар. Със следв. изр. със съюз че. Старая се да изглеждам по начин, който не отговаря на истинските ми намерения, мисли, желания, интереси, състояние и под., старая се да ги скрия; преструвам се. Чудното е, че и г. Иречек, .., показва вид, че вярва в нейната [на легендата] автентичност, въпреки явните признаци, че тя е съчинена. Ив. Вазов, Съч. XV, 159. Взе камшика .. и кабриолетът се понесе като вихрушка; селските групи .. се отбиваха да направят път и показваха вид, че не се интересуват. Н. Попфилипов, РЛ, 125. Показвам / покажа вратата някому. Разг.; Показвам / покажа вратника някому. Диал. Изпъждам, изгонвам грубо някого. — Слушай, господине, давам ти три часа срок, да се очистиш от тука .. Марш! И с едно презрително тупване с крак в земята показа му вратата. Ив. Вазов, Съч. XII, 125. Както по другите места, отгдето ми показваха вратата, .., така и тука, аз нямах никакво понятие за правилата на обнасението, което трябва да съществува между слугата и господарят. З. Стоянов, ЗБВ I, 62. Имаха се те някога с едно момиче от Беловица. .. Хубаво момиче беше .. А наесен, когато ходи да я поиска, показаха му вратника. Л. Михайлова, Ж, 94. Показвам / покажа дебелия край някому. Разг.; Показвам / покажа острия край някому; показвам / покажа дебелата някому. Диал. Противопоставям се, възпротивявам се със сила някому. И в края на краищата те и сами заявиха, че на тези български разбойници трябва да се покаже дебелият край. Г. Караславов, Избр. съч. X, 38. Да се усили и ускори разложителната работа всред армията. За целта да се из
ползват близките на войниците, .., а при стълкновение, ако не се предават, да им се покаже дебелият край. Сл. Трънски, Н, 531-532. Показвам / покажа <жълт, червен> картон на някого или нещо. Разг. Изразявам недоволството си от нечии действия, несъгласието си с тях. Техеран показа картон на МААЕ. Иранското правителство е решило да ограничи сътрудничеството си с Международната агенция по атомна енергия (МААЕ). Нов., 2007, бр. 72 [еа]. Народът показа жълт картон на политиците. Социолозите констатират сериозен спад на доверието към държавата и партиите. Банк., 2006, бр. 11 [еа]. След стачките и протестите .. във Франция и Австрия, .. бе показан червен картон и на правителството .. в Германия. .. в Берлин демонстрираха над 100 000 души срещу предвидените от правителството .. реформи. По своята същност те представляват орязване на жизнения стандарт на германския гражданин. НЗ, 2003, бр. 47 [еа]. Показвам / покажа истинското си лице. Книж. Проявявам истинския си характер, който дотогава съм прикривал. Показвам / покажа кирливите ризи на някого. Разг. Разкривам нечестните, лоши, компрометиращи дела, постъпки на някого. Показвам / покажа на бял свят нещо. Разг. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. — Да си прибере [Христо] заключението, че местността е карстова, и да не го показва на бял свят. Д. Фучеджиев, Р, 200. Много музеи в света кътат безценни златни кръстове, .. България .. вече гордо показва на бял свят безценен кръст, в който е вградено парче дърво от Свещения кръст, намерен на Голгота. .. този експонат може да се види в Националния исторически музей. Мон., 2006, бр. 2563 [еа]. 2. Обнародвам, публикувам. Показвам / покажа на някого къде (де) зимуват раците. Разг. Обикн. в св. и в бъд. или в пов. За изразяване на несъгласие с някого, че не е прав за нещо, и на закана, че ще го убедя в неправотата му. — И дядо Тончо ще върви [на бойното поле]! .. около старият юнак са събрало голямо множество млади хора. — Ще да ви покажа аз вам де зимуват раците! — говорил старецът. Л. Каравелов, Съч. V, 88. Показвам / покажа нож на някого. Разг. Заплашвам да убия някого. — Взе да се лови за ножа си. — Ти нож ли ще ми показваш? Знаеш ли този нож де го завирам? .. — му рече гневно Хюсеин и очите му се наляха с кръв. Ц. Гинчев, ГК, 38. Показвам / покажа пример. Остар. Служа за образец, за подражание. Отсякъде са помогна, а най-живо участие, .. взе градът Крайова .. те или разумяха важността на времето, или пък искаха да покажат пример на другите градове. НБ, 1876, бр. 55, 214. Учителят трябва да показва пример за пунктуалност, чистота и добър вкус, както при всичко, тъй и в облеклото си. П. Горбанов, ННУ, 2. Исус с животът си показал пример (образ), по който да вървят людете. Д. Манчов, НН (превод), 81. Показвам / покажа с пръст някого. Разг. 1. Укорявам някого за лошите му дела и го давам като лош пример. — Ако вие да бяхте хора, то не щехте да криете своето произхождение — ни казваха турците и цинцарите и показваха с пръст на нашите чорбаджии. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 100. 2. Уважавам някого за добрите му дела и го давам като образец, като пример за подражание. Ала не само с хубост .. беше надарена моята майка; тя беше пъргава и работница, умна и паметна, добра и въртокъщница. На нашата къща хората с пръст показваха; мило им беше да я погледат. Л. Каравелов, Съч. IV, 13-14. Показвам / покажа среден (средния си) пръст (лакът<я си>) на някого или нещо. Разг. 1. Правя груб, циничен жест като израз на несъгласие с някого, нещо или на превъзходство, надмощие над някого в конкретна ситуация. Полицаите успели да застигнат джипа .. Кюркчиев обаче не спрял въпреки синята лампа и сирената на полицейския автомобил, а показал среден пръст на катаджиите през прозореца .., държал се арогантно, наричал униформените тъпанари. С, 2004, бр. 4221 [еа]. Шест села се вдигат на бунт .. заради боклука на София. .. Няма да отстъпим, .., заканваха се хората. .. Гардовете са били въоръжени .., псували са и са показвали среден пръст на бабите, защото селяните не пропуснали камионите им с чакъл. Мон., 2005, бр. 2405 [еа]. Другарите завикаха подире ми: "Хайде, загази, загази!" Аз им показах лакът, излязох смело и направих един кръгом пред дъската. Г. Краев, Ч, 197. 2. Не изпълнявам молбата, искането, очакването на някого или не се съобразявам с някакви ограничения, заповеди и под. Двамата най-добри .., единият от които Пламен, били определени да заминат за Осака да специализират езика. Но съдбата в образа на офицер от военното окръжие му показала среден пръст. "Ще те пуснем, като отслужиш редовната си военна служба", му казал шапкарят. Вместо японски в Осака Пламен почнал да учи как да лъска АК-47. С, 2006, бр. 4667 [еа]. Моят съдия .. отговаряше за жалбите на гражданите, на които районният съд бе отказал правото да се преименуват. .. ние с моя патрон .. показвахме на жалбоподателите среден пръст — чл. 19 .. е категоричен — името може да се смени само ако е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или ако важни обстоятелства налагат това. Кап., 2006, бр. 3 [еа]. — "Нерон" е чисто престъпна организация. Така ли? .. — И да, и не. Започнаха с рекет, кражби на коли, после показаха среден пръст на югоембаргото, но успоредно с това развиваха и ле
гални структури. Хр. Калчев, КБ [еа]. Показвам / покажа юмрук<а си> (юмруци<те си>) самост. или на някого. Разг. Заплашвам с бой, побой някого. Тя сега усещаше страшна потребност да му издума, да го смаже с погледа си, да му покаже юмрука си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 103. Подхвърляха хапливи закачки, докато накарваха тоя нещастник да се скрие зад гърба на другарите си, .., да се озъби и покаже юмруците си. Й. Йовков, Ж 1945, 134. И скочих ядосан, с ръце пак нагоре / — но тоз път юмруци показваха те! К. Христов, Т, 43. Показвам си / покажа си гърба; показвам / покажа гръб. Разг. Обръщам се гърбом и се оттеглям или си отивам отнякъде. Коста не издържа такова подробно разглеждане, показа си гърба и замина към поста с комата си. Й. Йовков, ПК, 193. Но тя ся много смая, когато видя, че те Ј показаха гръб, без да Ј отдадат никаква почест. Кр. Пишурка, МК, 472. Показвам си / покажа си зъбите (ноктите); показвам / покажа зъбите (ноктите) си. Разг. Преставам да съм безропотен, остро реагирам на някакви нападки, не оставям да се отнасят зле с мене, да ме тъпчат. — Щом като поемаш отговорност и със съд те плашат, покажи им и ти зъбите си. Не се оставяй! А. Гуляшки, СВ, 320. Свилите се до вчера офицери изведнъж навириха носове. Показаха зъбите си и неколцината школници, промъкнали се в партизанския випуск. А. Станоев, П, 46. "Англичаните уверяваха, че западногерманският бундестаг никога не ще може да покаже зъбите си". ВН, 1960, бр. 2659, 3. — Прощавай, закъснях — рече тя. — Защото не ти е приятно с мене. — Не си показвай ноктите. — Аз не съм звяр. Ст. Мокрев, ЗИ, 272. Показвам си / покажа си кирливите ризи. Разг. Разкривам свои нечестни, лоши, компрометиращи ме дела, постъпки. — Ти си най-нещастният от нещастните, .. — добави .. ясновидецът, .. — За всичко туй си виновен ти сам .. Кой дявол ме караше да идвам тук и да показвам кирливите си ризи пред тоя човек? Св. Минков, Избр. пр, 136-137. Споразумяхме се за програмата на вестника и накрая — ето ти! Още не излязъл първият брой, и си показаха кирливите ризи господата! Титли и князе сънуват... Тпу! Ст. Дичев, ЗС II, 362. Показвам си / покажа си козината. Разг. Проявявам лошите страни на характера си, злината си, които засягат околните и които дотогава са били скрити, неизвестни за тях. Едно време, преди Девети септември, се чудеха как да ме подядат, как да ме разсипят, .. А сега — ударници! Ех, показахте си козината, вълчета мои! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. Показвам си / покажа си носа; показвам / покажа нос. Разг. Отварям някъде врата, подавам се малко или се появявам, стоя кратко време на вратата или в помещението. Толкова бързаше, че само си показа носа и тръгна. Показвам си / покажа си рогата (рогцата); показвам / покажа рогата (рогцата) си. Разг.; Показвам си / покажа си рогите (роговете). Остар. Проявявам лошите страни, черти на характера си, които засягат околните и които дотогава са били скрити, неизвестни за тях. Когато избягаха от града с двата големи куфара, тя веднага показа рогата си, като му постави ултиматум да заминат за София. К. Калчев, СТ, 131. — Кой друг е против? — И понеже Кирил беше вдигнал ръка, той му се озъби: — Няма нужда да си показваш рогата! Ст. Марков, ДБ, 327. — Няма да мирясам, дорде не открия кой завря четката — махаше Салчо. — Трябва да се дебне .. Която и да е, ще си покаже рогцата. Б. Болгар, Б, 49. — Отдавна го подозирах — сега си показа рогите! Тонич, КСШ, 54. Добре стана, че навреме си показа роговете. Т. Влайков, Съч. III, 256. Пръст да ми се покаже. Разг. Със следв. главно изр. Щом ми се даде, имам ли най-малък повод. — Знам аз какво е другарско! — избухна Чорни. — Ти няма да ме учиш! — Ето виждаш ли? — .. — Само чакаш пръст да ти се покаже и веднага лавнеш! П. Вежинов, НС, 238. Пръст да ви се покаже, и се смеете. То ще си покаже. Разг. Употребява се за нещо, за което не се знае какъв край, резултат ще има, а се очаква естественото му развитие, разрешение. Гласуват народните избраници ратификационен протокол към договора за НАТО. .. те пият шампанско и се тупат по раменете. Демек, каква я свършихме?! Свършихте я, може и за добро да сте си мислили, че е, но то само̀ ще си покаже. НЗ, 2004, бр. 55, 7. Ще ти покажа кой <е> кум <и> кой <е> <стар> сват. Разг. Ще си получиш заслуженото, ще ти отмъстя. Гори византийска земя и враже благо грабят поганците. А дойдат ли до нас, ще им покажем кой кум и кой сват. Виждали са нашите прадеди и печенеги, и угри, и татари, а даде бог, ето жива е България и досега, здраво е царството. Ст. Загорчинов, ДП, 376.
ПОКА̀ЗВАМ2, ‑аш, несв.; покА̀жа, ‑еш, мин. св. покА̀зах, св., прех. и непрех. Диал. 1. Казвам (във 2, 3 и 5 знач.) малко, отчасти; показувам2 (Н. Геров, РБЯ).
2. Казвам (във 2, 3 и 5 знач.). — Селяне, .. верни комшии, / .. мене да послушате / какво ще да ви покажа: / кога си жена зимате, / да попитате .., / сговорна ли е с комшии. Нар. пес., СбНУ XXV, 33.
3. Само несв. Казвам (във 2, 3 и 5 знач.) малко, отчасти от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ). показвам се, покажа се страд. показва се, покаже се безл.