ПОКАЛУГЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАЛУГЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; покалугеря̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., прех. Правя някого калугер или калугерка, ръкополагам някого за монах или за монахиня; калугеря, помонашвам, замонашвам, подстригвам. Противоп. разкалугерявам, размонашвам, разстригвам. В Хилендар младият Никола бил посрещнат от българските калугери като по-млад брат и веднага го покалугерили, за да могат да го укрият. Хр. Бръзицов, НЦ, 61. — Можеш да искаш направо да те покалугерят. Не си за послушник, не си и за аргатин — колцина помежду ни са книжни? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 508. Стоян мами си думаше: / — Я ма млад, мамо, ожени, / я ма млад покалугери. Нар. пес., СбВСт, 377.

ПОКАЛУГЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; покалугеря̀ се св., непрех. 1. Ставам калугер, монах, монахиня; калугеря се, помонашвам се, замонашвам се, подстригвам се. Противоп. разкалугерявам се, размонашвам се, разстригвам се. — Направи ме послушник, а след послушничеството — калугер, покалугерих се, значи, и станах от Наско на Неофант. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 162. — Искам да отида в манастиря и видя дали син ми не се е покалугерил. А. Каралийчев, МИ, 66. — Всичко бях .. премислила: ако дойдеш — да ти пристана, ако не дойдеш и сега, да се покалугеря в манастира при сестра ти Ефросина. Ст. Загорчинов, ДП, 445. Кирил, който носил до 869 г. името Константин, се покалугерил в Рим. Пр, 1952, кн. 1, 85.

2. Прен. Рядко. Изолирам се от хората и житейските проблеми, придобивам черти, облик, характерни за калугер, калугерка. Той не излиза никъде, съвсем се е покалугерил. ^● Обр. — Дорде г. Оджаков пишеше .. в "Право", .. то тоя вестник имаше някакво си юридическо значение; но г. Оджаков е захванал вече да пише в в. "Читалище" и "Право" се е съвсем покалугерило. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 13.