ПОКАЛУГЕРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАЛУГЕРЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от покалугерявам и от покалугерявам се. Родът на Караивановци и Кунчевци в Карлово се раздели на две враждебни партии по въпроса за покалугеряването или запопването на Василя. Н. Ферманджиев, РХ, 96.