ПОКАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКА̀НВАМ, ‑аш, несв.; покА̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обикн. с предл. на. Помолвам някого, предлагам на някого да дойде някъде (на някакво място или на кино, театър, концерт, бал и др.), да посети някого, нечий дом. Докато се колебаеше да ги покани ли на гости, или да не ги поканва, двамата обущари се сбогуваха и си тръгнаха. Г. Караславов, Избр. съч. X, 19. Тя [жената] го [Дине] покани на кафе. Д. Бегунов, ЧОД, 15. — Хубаво ще бъде, ако мога да поканя поне майка си за Коледа! М. Грубешлиева, ПП, 229. — Да бехме поканили и ние учителката на един обед или вечеря... Ама с тая наша теснотия... нема къде да се завъртим толкова люде. Д. Талев, ПК, 213. Покани я на кино — отказа. .. — Тя все успяваше да се измъкне невинно от поканите му. Г. Райчев, ЗК, 165. Стюардесата го покани в пилотската кабина и затвори вратата след себе си. М. Иванов, КБВ, 7.
2. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Помолвам някого, предлагам на някого да направи нещо. Ставаше прав, поканваше съдещия се да дойде да седне на мястото му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. — Забравила съм ги [песните], .. — рече Петковица, .., но ..
покашлюваше да си очисти гласа. Туй беше признак, че ще пее, ако я поканят още малко. И. Петров, НЛ, 101-102. Ако някоя жена иска да разбере дали я харесвам чак толкова много, та да се плаша от нея, най-лесно ще разбере, когато забележи, че не я поканвам да танцуваме. М. Радев, СР, 32. Петър. Мене ли търсите? .. Заповядайте, влезте. .. (Понеже Стела продължава да стои до вратата, той отново я поканва). Но защо не влезете? Г. Крънзов, Избр. пр, 71-72. Покани ме да участвам в концерта. // Предлагам на някого да яде, да вземе от нещо (някаква храна, напитка, цигара и под.). Той го покани: — Една ракия не пивваш ли? Ив. Вазов, Съч. XII, 158. Той .. покани всички с цигари. Д. Кисьов, Щ, 123. Покани гостето и с винце. Н. Геров, РБЕ IV, 134.
3. Обикн. в съчет. с предл. за и същ. или със следв. изр. със съюз да. Предлагам на някого да заеме някаква служба, пост, длъжност, да изпълни някаква роля, задължение и под. — Не, учител няма да стана. Чудно ми е защо сега ме каните, а не ме поканихте по-рано за учител. Д. Талев, ЖС, 290. Той си спомни и думите на министъра, когато го покани да стане директор на завода. Д. Кисьов, Щ, 412. — Нахалници! — не можа да се сдържи Беров. — Остава и Славинов да поканите за шафер. К. Петканов, В, 206.
4. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Помолвам. Споменатият пътешественик Герлах разправя, че когато посетил митрополита в Одрин, поканил го да се подпише в един бележник. Б. Пенев, НБВ, 12. Поканихме приятелите си да ми направят един кат черковни одежди, за което досега не бях ги поканил. М. Кънчев, В, 200. // Приканвам, подканвам. "В името на народа, .., ние ви поканваме да се заемете и вие да съставите в селото си дружество (гимнастическо), също като навсякъде." К. Странджев, ЖБ, 73. Иван Фурнаджиев е един от първите в Карлово, когото Левски поканва да внесе значителна сума в полза на революционния комитет. Н. Ферманджиев, РХ, 98. Ний ви поканваме да ни дадете само своето съдействие. Д. Талев, И, 399. Бунтовниците намерили един офицер. Те го поканили да даде оръжието си, той отказал. Й. Йовков, ЧКГ, 294-295. Старците от Синода са отправили един апел между миряните, с който, след като се посочват добрите страни на вегетарианството, поканват народа към възприемането му. Хр. Смирненски, Съч. III, 51.
5. Диал. Извиквам, повиквам (Н. Геров, РБЯ). Стоян .. / .. си стадото разкара / из самодивска дъбрава / и със свирка засвири, / самодивата покани / да дойде да ся поборят. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 134.
6. Диал. Нося, занасям покана (в 4 знач.) на болен, на родилка или за празник. — Който ми фърли ябулка, леле, / да даде Господ, .. / три годин болен да лежи, леле, / с ябулка да го поканат. Нар. пес.,СбНУ XL, 214. Никой я не знае, като има майка, дето от толкова години лежи на едно място, как гледа тя тая майка, със що я храни и поканва. Т. Влайков, Съч. II, 39. поканвам се, поканя се I. Страд. от поканвам. Един ден напред тъстът праща един свой човек у зетовата къща, за да ги покани на първиче. Кумът на първиче не дохожда, нито се поканва. СбНУ VII, 83. Кака не раздигва паралията, .. — трябвало да седи тъй до заран, че нощеска, като се роди малкият Исус, да има Божата майка с какво да се покани. Т. Влайков, Пр I, 240. Те [Попович и Радулов] .. предложили, .., да се поканел за председател Гаврил Кръстевич. М. Арнаудов, БКД, 194. II. Възвр. и взаим. от поканвам в 1 знач. Ти винаги криеш хубавите жени .. — Северов целуна ръка на Бистра. — Но ние сами можем да се поканим, нали, Гоне? М. Грубешлиева, ПИУ, 200. Тез самомнителни мъжаги / .., насякъде умират да се пъхат, / да се поканват, гдето ги не канят. Мис., 1894, кн. 6, 186.
Ѓ Поканвам / поканя с бъклица някого. Ирон. Обикн. във въпрос. или възклиц. изр. Поканвам някого със специална, индивидуална покана. — Ще се поборим и трябва да успеем. Да не мислиш, че ще ни поканят с бъклица? Д. Добревски, БКН, 17. Поканили тарля под одъра, той се покачил на одъра. Разг. Употребява се за човек, на когото е направена някаква отстъпка, компромис, а той нахалства, прекалява в исканията си, без да се съобразява с това, което му е позволено.
ПОКА̀НВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; покА̀ня се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. 1. Разг. Каня се1 малко, кратко време. Ако се поканите още малко, автобусът ще тръгне.
2. Диал. Със следв. изр. със съюз да. Имам намерение, възнамерявам да извърша това, което е посочено в следващото изречение; каня се1, наканвам се, заканвам се1. — Стягай коня да си идем / на манастир светогорски; / стана вече три години, / откак си се ти поканил, / покани се да си идеш, / .., па не идеш. Нар. пес., СбНУ II, 12. Покани се село да бега / и мойто либе ще бега. Нар. пес., СбВСт, 693. Седе седенк'а дор седе, / па се покани да лега. СбВСтЗП, 122. Ако и вий никога да не ми натяквате относително до успехите ми, .., при всичко това, .., поканих ся да ви изпроводя днес матуритетното си свидетелство. АНГ I, 136.