ПОКАНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКА̀НВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поканвам и от поканвам се. На мене беше драго да чета и пея, без поканване захванах и изкарах утринната. СбНУ XVIII, 551. Този момък едва дочака поканването на господаря си; целува му ръка и остана в къщата му до три годин, без да го попита колко ще му плати. Кр. Пишурка, К, 140.
Ако ни поискат да спомогнем на някое народополезно .. дело, .., ако ни замолят да са подпишем спомоществователи за .., списание или книга, .. — ние към сички тези поканвания са показваме равнодушни. Ступ., 1875, бр. 9-10, 65. При повторните ни поканвания и молби ний праведно можахме да очакваме и по-голяма готовност, и повече самоотвержение! Ч, 1875, кн. 10, 438.