ПОКАРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКАРА̀Ч м. Диал. 1. Момче, помощник на овчар, овчарски чирак, което подкарва, подгонва овцете към стъргата за доене; покарувач, поганич, поганчар1, карач1. — Не ви ли тряба покарач, / осцете [овцете] да ви покара? Нар. пес., СбВСт, 469.
2. Момче, което кара воловете, впрегнати в кола (Н. Геров, РБЯ).