ПОКАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀РВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от покарвам¹ и от покарвам се.

ПОКА̀РВАНЕ² ср. Отгл. същ. от покарвам²; порастване, израстване, поникване, изникване. При късно зреещите сортове то [съцветието] се появява по-късно, след покарването на 12-14 листа. Бтн. V и VI кл. (превод), 103.

ПОКА̀РВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от покарвам³ и от покарвам се.