ПОКАРУВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀РУВА̀Ч м. Диал. Покарач; поганич, поганчар¹, карач¹. Едно време деда Господ одил по земи, па сбрал стадо овци от горите и везел да ги пасе, .. Па си бил везел влъко за покарувач, да му покаруе овците. СбНУ VII, 133.