ПОКАТЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКАТЀРВАМ, ‑аш, несв.; покатѐря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Разг. Качвам, покачвам някого на, върху нещо. Противоп. свалям. Момчето тръгва към цевта, / която не изригва пламък, / .. Екскурзоводът сръчно сам го покатери на лафета. Ст. Поптонев, ПЦ, 6. Тук ме мъчи едно бяло петно в паметта и отново я [Дора] съзирам слизаща безгрижно по някакви стъпала .. А заведението, където си пиехме следобедния аперитив, бе такова, че наоколо нямаше никакви стъпала. Кой дявол бе покатерил Дора на това .. стълбище? Зл. Златанов, ЯП [еа]. покатервам се, покатеря се страд.
ПОКАТЀРВАМ СЕ несв.; покатѐря се св., непрех. 1. С предл. по. Изкачвам се, достигам с катерене някъде. За един миг Слави се покатери по гредата и се изкачи на чардачето. Д. Немиров, Д № 9, 85. Приети сърдечно от отец Флавиан и малкото братство, ние скоро се покатерихме по стръмни каменни стъпала, .., към малкия параклис. БР, 1930-31, кн. 3, 94. Близнаците на Гана се покатерват .. по гладкия ствол и връзват въжето на върха. П. Незнакомов, СП, 207. Той се покатерваше .. по стената, улавяше се за решетките на прозореца и свирваше. Г. Белев, ПЕМ, 83.
2. С предл. на, върху. Качвам се, покачвам се на, върху нещо. Сестра ми се беше покатерила на едно трикрако столче и отвисоко наблюдаваше през горната пролука на вратата какво ставаше навън. К. Калчев, ПИЖ, 17. — Хайде, .. — качвай се! — сопна се старшията и общинският слуга със свито сърце се покатери на капрата. П. Вежинов, ВП, 29-30. Захвърли [Мите] ги [вестниците] над гардероба, .. След шест месеца покатери се на един стол, намери покритите с прах вестници. В. Цонев, СбХС, 88. Навалица се струпа на главните .. врати. А .. двете други чети от селяни се покатериха на чифлишкия висок плет. А. Страшимиров, ЕД, 113. Салонът не шукна, само тия, които бяха отвън, .. скърцаха с някакви столове, върху които се покатерваха да гледат. П. Вежинов, НБК, 220.
3. Прен. С предл. по. Обикн. за множество от подобни предмети — разполагам се върху височина, стръмнина; кацвам. Под краката му като на длан разстилаше се Ючбунар, .., с еднообразието на тухлените си покриви, които на север се покатерват по хълма на Коневица. Ив. Вазов, Съч. X, 43-44. // За път и под. — водя, стигам до най-високото място на височина; възлизам, възкачвам се, изкачвам се. Мене ми посочиха два пътя за там: единият, .., покатерва се по Каркадия и пъпли на изток по гребена Ј. Ив. Вазов, Съч. XVI, 81.
4. Катеря се (в 1 и 2 знач.) малко, кратко време. Колата хванаха улицата надясно, покатериха се няколко време нагоре и спряха пред зиналата вратня на училищния двор. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 45.