ПОКАТОЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАТОЛЍЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от покатолича като прил. Който е приел католическото вероизповедание, католицизма. В това въстание взели участие както православните, тъй и покатоличените българи. Б. Пенев, НБВ, 35. Покатоличените насила българи пак си приеха православието. Р. Каролев, УБЧИ, 51. Католическите писатели уверяват, че той [Страшимир] са бил върнал във владенията си покатоличен и че пуснал много монаси от францисканския чин за изпълнението на тяхната мисия. Т. Шишков, ИБН, 261. Да седи там като православен сам помежду покатоличените си другари, .. не смееше. К. Шапкарев, МЖБМ, 18. По повелението на Людовика имената на всичките .. покатоличени блъгаре са били записани едно по едно. М. Дринов, ППБН, 91.