ПОКАШЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀ШЛЮВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); пока̀шля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Разг. Покашлям. Топло му [на съдията] e, а покашлюва. Настинал е, навярно снощи. К. Константинов, ПЗ, 91. — Забравила съм ги [песните], ..- рече Петковица, .., но от време на време покашлюваше да си очисти гласа. И. Петров, НЛ, 101. Зад самата къща бяха застанали .. шест-седем души мъже и тихо разговаряха, покашлюваха, в гъстата тъмнина святкаха цигари. Д. Талев, ГЧ, 155. От време на време покашлюваше, нещо го бодеше някъде в хълбока, той се задъхваше безпричинно. Г. Караславов, ОХ III, 560. Влайков изслуша четенето спокойно, .. към края на повестта той почна честичко да покашлюва. Тук на‑

вярно не му харесваше. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 422.

ПОКА̀ШЛЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); пока̀шля се св., непрех. Разг. Покашлям се. Престава и най-малкото движение, никой друг не се покашлюва. Й. Йовков, Разк. I, 31. Преди да влезе вкъщи, той се покашлюваше и даваше знак, че пристига. И. Петров, МВ, 99. Думите му не се харесаха на някои от богомолците. Едни шушукаха, други се покашлюваха изтихо. А. Христофоров, А, 42. — И яви се Бог яко гълъб! — повтори още по-проточено дядо поп и като се обръщаше към мене, смигаше ми и леко се покашлюваше. Ст. Даскалов, БП, 12.