ПОКАЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀ЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от покая като прил. 1.Който се е покаял; разкаян. В село завърлува невярна болест. .. Малката черквица .. стоеше отворена и хората измъчени, покаяни, уплашени идваха .. да палят свещи. Елин Пелин, Съч. I, 71. Когато виновникът излезе от карцера, лицето му сияеше от някакво вътрешно просветление. Една.. нощ, .., покаяният грешник отвори очи, .., измъкна се предпазливо от леглото си, .., и скочи през отворения прозорец. Св. Минков, Избр. пр, 22-23. Понеже не направели това, за да преслушат повелението ти, но заради любопитно си желание, ето ги тука пред тебе. Покаяни и болни, че искат покорно прощение и милост. ВУХБ (превод), 43. Той бе славен книжник, / .. донейде смаян, / а сега покаян, / у хризме похулен, / прозелит подвижник. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 198.

2. Диал. Когото или който окайват; окаян (Н. Геров, РБЯ). — Мари безумна девойко, / мари съблечи, / бащино рухо купено, купено, па покаяно. / Мари облечи, облечи / войново рухо купено, / купено, не покаяно! Нар. пес.,Н. Геров, РБЯ IV, 136.