ПОКВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; поква̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Покварявам. То [обществото] притиска слабите, покваря добрите, подкупва честните. Г. Стаматов, Разк. II, 110. Сиромашията е голям неприятел на человеческото благополучие; явно е, че тя покваря свободата. А. Цанов, Напр., кн. 4, 33. Кози с яренца в градина .., тревица пасат, корица гризат, млади присади покварят и си събират млечице за дечица. Д. Манчев, БЕ II, 34-35. Наместо да си присвояват [самодържавието и аристокрацията] тая народна любов, покварят я. ДЗ, 1868, бр. 12, 45. покварям се, покваря се страд.

ПОКВА̀РЯМ СЕ несв.; поква̀ря се св., непрех. Остар. Покварявам се. Застоялата вода ся покваря и усмърдява, а водата, която тече, е приятна и здрава. Ат. Начев, ПЖЧ, 14.