ПОКЕРДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀КЕРДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии, м. Разг. Човек, който играе покер. Пълничкият възрастен господин произнесе нещо, което Костов не можа да чуе, защото в този момент през салона мина шумно компанията на покерджиите. Д. Димов, Т, 327. Хиената. Той сяда точно срещу мене. Един от забележителните покерджии на моето време. Г. Марков, ПМД, 158. Разположиха масички и в трапезарията, и в хола. Салонът остана затворен. За "покерджиите" той не се предвиждаше. П. Спасов, ХлХ, 163.