ПОКИМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЍМВАМ¹, ‑аш, несв.; покѝмам, ‑аш, св., непрех. 1. Кимам леко или кратко време. — Не се гневи ти. Майчиното сърце всичко прощава. Как съм се гневила и аз някога, .. Василиса покима замислено с глава. В. Геновска, СГ, 193.

2. Само несв. Кимам леко от време на време, понякога. Пръчът ходи да види да не би да е вълк или лисица, ама се върна спокоен, гледам, че само покимва с глава. Й. Радичков, СР, 66. покимвам си, покимам си взаим.

ПОКЍМВАМ², ‑аш, несв.; покѝмна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Кимвам леко.

2. Само несв. Кимвам леко от време на време, понякога. покимвам си, покимна си взаим.