ПОКИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЍСВАМ, ‑аш, несв.; покѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. покѝснат, св., прех. и непрех. 1. Кисна малко, кратко време. Стрина Венковица ѝ разправи какво да стори: че преждата трябва по-дълго да се вари в оряховите люспи, па и напокон по‑

вечко да покисне в тях. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 215. Бях навъртял и много отсъствия. Тогава покиснах ръцете си в разтвор на гасена вар, докато изпръхнаха и се напукаха, отидох при декана, не криех от него отрудените си длани, казах му тъжно, че не мога да се издържам. Г. Данаилов, ДС [еа]. След като покиснат около час в маринатата, мръвките .. се нанизват на шишче .. и леко се запичат. С, 2006, бр. 4703 [еа]. Цървули нали е, изсъхнаха по жега, / та да покиснат ги изух, да ми не стега. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.

2. Само несв. Кисна малко от време на време, понякога. покисвам се, покисна се страд.

ПОКЍСВАМ СЕ несв.; покѝсна се св., непрех. 1. Кисна се малко, кратко време.

2. Само несв. Кисна се малко от време на време, понякога.