ПОКИСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЍСКВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; покѝскам се, ‑аш се, св., непрех. Разг. 1. Кискам се малко, кратко време. Клисарят се покиска още известно време, после изведнъж клюмна върху масата. Тонич, СбСт 1957, 304.

2. Само несв. Кискам се малко от време на време, понякога. Толкова я е срам от хората. Но те вече съвсем не се смеят. Навярно съжаляват баба. Само младото момиче до прозореца се покисква още тихичко, когато поглежда баба. П. Тодоров, МГ(превод), 38-39.