ПОКИХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЍХВАМ¹, ‑аш, несв.; покѝхам, ‑аш, св., непрех. Обикн. св. Кихам малко, известно време. Голямо кихане беше! Като покиха тъй .., Гоца Герасков се качи в ракетата и тръгна обратно към земята. Й. Радичков, ЧП, 68.

ПОКЍХВАМ², ‑аш, несв.; покѝхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. (рядко), непрех. Кихвам леко или от време на време. Покихваше и си държеше главата малко на една страна, за да не влиза пушилка в очите му, а и да не му дразни пушилката кихавицата. Й. Радичков, СР, 160. И смъртен всяк нали покихва? Ив. Вазов, Съч. IV, 163.