ПОКЛАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЛА̀НЯМ, ‑яш, несв.; поклоня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Навеждам, наклонявам, превивам нещо надолу; кланям, свеждам, огъвам. Като плачеше, Богу се молеше: — Боже ле, сичко ми буче поклони, дребни дари да го обдара! Нар. пес.,СбНУ XLIV, 510. — Ако ли ме вие не веруете, / поведете ме през гору, / гора че шуму поклони!" Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 32. // Със същ. глава. Навеждам, свеждам. Б. Стойна: / с чашата в ръка/ .. /пие/. Всички: .. Да ти е сладко, бабо.
Б. Стойна: /като си покланя главата/ Сладко ви здраве и имане, синко. Д. Войников, КЦ, 19. Първану му се жалба нажали, / поклони глава коню до грива, / порони сълзи до черна земя. Нар. пес., СбВСт, 85. — На болярът Тодора си длъжен за твоето щастие; .. Агата .. поклонил глава и казал: — Благодаря, ще гледам да се отплатя. Ст. Ботьов, К (превод), 47.
2. Накарвам някого да се поклони някому; кланям. Докараха голямо число пленници, между които пак имаше един бял человек, когото такожде поклониха на царя си. П. Р. Славейков, ИМ, 17-18. И и [ги] зеде [взе] обата пеливани и му и [ги] поклони на царот. СбНУ XI, 144.
3. Подарявам; дарувам, дарявам, харизвам. — Аз съм ся обещала на баща ти, за да ти бъда приятелка и за да одържа думата си, дойдох да ти поклоня един дар. Кр. Пишурка, МК, 13. Много ми дожаля, кога да ся разделя от тоя добрий старец, .. За спомян му поклоних няколко изображения, които аз бях изобразил. Лет., 1871, 151. Староверците ще поклонят 40,000,000 руб. на руското правителство за война. Сибирските търговци — 30,000,000 руб. НБ, 1876, бр. 46, 182. Държавният печат на този последен българский цар [Иван Шишман] и златна повеля /хрисовул/, с който той покланя големи имоти на Рилский манастир, ся намерват спазени и до днес в тази знаменита някога си обител. Пч, 1871, кн. 5, 76. — Язе имам три кемере злато: / един кемер тебе че поклоним, / други кемер нему че поклоним / треки кемер мене че остане. Нар. пес., СбНУ XLIII, 24.
4. Посвещавам. На теб, Българийо свещена, / покланям песни си сега. Ив. Вазов, Съч. I, 31. Чловек с задружен труд цели бърда планини е пренесъл; ..; но .. по-мъчно било да ся сберат на едно толкова си души и да могат задружно да си поклонят труда и силите на тая работа. Лет., 1873, 225. Приготви няколко образци шарени за всякакви съдове .. Флаксман поклони много години на това художество. Й. Груев, СП (превод), 112. Колко да ти е драго бащиното ти имане, честта, животът — бъди готов всякий час да поклониш всичко на длъжността, ако иска тя такива жертви. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 136.
5. Покорявам. Гърците изпъдиха Отона и на опразнений престол поканиха данский принц Георгия, който пристана да стане гръцкий крал, откак поклони Англия и Йоническите острови. Й. Груев, УЗ, 77. покланям се, поклоня се страд.
ПОКЛА̀НЯМ СЕ несв.; поклоня̀ се св., непрех. 1. Правя поклон (в 1 знач.); кланям се. Йован Кратовец се поклони на гостенките до земята. А. Каралийчев, ПГ, 104. Тя се яви, .., и се поклони на възхитената публика. Ив. Вазов, Съч. XII, 190. Посрещаше весела и щастлива гостенките, .. Подполковникът идваше, покланяше се, целуваше ръка и задаваше на всяка поотделно едни и същи заучени въпроси. М. Грубешлиева, ПП, 26. Когато старата монахиня се приближи до тях, калугерката и болярката паднаха на колене и се поклониха. Ст. Загорчинов, ДП, 172. Те запалваха свещи .. и .. се прекръстваха пред старите, тъмни икони и се покланяха ниско. Й. Йовков, Разк. II, 127. Баба Неделя се покланяше на луната и на селото с дълбоки поклони. В. Попов, Избр. пр, 57. ● Обр. В градинката, пред дядовата Харитонова килия се покланяха латинки и димитровчета, а към малкото килийно прозорче пълзеше бръшлян. А. Каралийчев, ПГ, 10-11. // Остар. За глава — навеждам се. Често на хората на равнището в пазарен ден ся показваше мъдро старческо лице, .. Тогаз всички глави ся покланяха. Б. Димитров, Я I (превод), 116.
2. Кланям се малко, кратко време (Н. Геров, РБЯ).
3. Само несв. Кланям се малко от време на време, понякога. Загледана в луната, баба Неделя се разлюля и затанцува своя танц, като обикаляше двора и от време на време се покланяше ниско. В. Попов, Избр. пр., 56.
4. С предл. пред и (остар.) на. Изразявам особената си почит, уважение, преклонение пред някого или нещо; прекланям се. Покланям се .. пред паметта на героите, паднали на бойното поле за отечеството. Ив. Вазов, ДЮ, 84. Той се покланяше пред всеки талант, .., възхищаваше са от всяка талантлива проява. Елин Пелин, Съч. IV, 134. В продължение на едно столетие народните читалища трупаха този капитал .. при невероятно трудни условия, за да доживеят славата на един век, пред който ние се покланяме с почит. ЛФ, 1956, бр. 4, 1. И у нас съществуват Шекспировци, Дантевци, .. Ако техните потомци с уважение са покланят на техните изящни творения, то и ние имаме пълно право да са покланяме пред изящните творения на нашите гениални творци. НБ, 1876, бр. 55, 212. Благоговейно се покланяме пред смъртните останки на обичния ни учител Кънчев. Бълг., 1902, бр. 455, 3.
5. Обикн. с предл. на. Изразявам с посещението си някъде или при някого особената си почит, уважение, преклонение към него или към това място. Пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител. Елин Пелин, Съч. IV, 252. У нас никой не си е дал труд, .., да се поклони на славното място, което Ботев е бълнувал, когато е казал в молитвата си: "В редовете на борбата / да си найда и аз гробът". Ив. Вазов, Съч. XVII, 75. Някъде през девет планини, .., умрял свят човек. Людете .. тръгнали .., да му се покланят. М. Смилова, ДСВ, 41. Стар турчин .. ни заведе да се поклоним на гроба на знаме‑
нития Демир. С. Северняк, ОНК, 135-136. Излязох на св. град, за да отида да се поклоня на Честния кръст. Когато аз се поклоних и излязох, виждам .. в предверието на храма .. един брат, .. аз .. го въведох в св. храм, .. да се поклони на Честния кръст и на св. Възкресение на Христа, нашия Бог. Кл. Рилски, НКДЖ II, 126. // Изразявам с посещението си на свято, свещено място своята почит, уважение, преклонение към него, своята благодарност към Бога, своето смирение и под. Татко щеше да ме заведе .., в светия град, да се поклоня и аз, дето милиони хора се покланят. Да се помоля да ми се пречисти душата. А. Каменова, ХГ, 45. На Възнесение ще дойдем да се поклоним и да поднесем дар на вашата черкова. Елин Пелин, Съч. II, 122. Отидохме за Петровден. Поклонихме се на манастиря. М. Кънчев, В, 208.
6. Само несв. С предл. на. Почитам някого или нещо като божество, висша сила, изразявайки това с ритуали, обреди и под. — Кому ни учиш да се покланяме .., отче Теодорите? — запитаха .. из тълпата .. — Покланяйте се Богу Отцу, .. и на младия Исус. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Трябва да ся покланяме на великого Бога, който е създател на небето и на земята. П. Р. Славейков, ИМ, 16. Язичниците, .., начнали да изображават техните [на боговете] образи от камене и от дръвета. Това е идоли, на които ся те покланяли. Г. Йошев, КВИ, 14. Сичките .. народи и народности са биле идолопоклонници и почитале са явленията на природата .., покланяле са са на оние сили, от които са са бояле. Знан., 1875, бр. 7, 100.
7. Остар. Предавам на някого поздрави от другиго и изразявам уважението му. Пратеникът: — Милостивий господарю, покланям ви се от страна на честитият цар, който желае да отидете днес в двореца, защото има да се разгледват важни работи. К. Величков, НС, 51. — Царкиня Райна ми е поръчала да ти ся поклоня — продължи старецът .. — и да тя попитам що е сторило тебе, княже, Блъгарско. Ел. Мутева, РБК (превод), 98.
8. Остар. и диал. Покорявам се, подчинявам се. — Стани сега, керко — ке ѝ речеше [баба Рибарица] на Цона, .. Сакаше, не кеше Цона, ке се поклони на заповеста [заповедта]. Нар. прик., СбНУ XXIX, 143. — Чуйте, сърбе! .. султанът ви прощава погрешките! Искаме ли да са поклониме и да приемеме такава милост! СбПер. п, 328. Блъгарското царство .. падало под византийска власт. Подновено .. и поделено изпосле на няколко дялове, .., то ослабнало и ся поклонило под победоносното оръжие на османските турци. Й. Груев, Лет., 1872, 223.
◊ На кой (какъв, чий) господ се покланям. Разг. Какви възгледи имам, какви идеи споделям, каква религия изповядвам. Един ден тая честита кирия отишла да се изповяда и да се причасти при един гръцки .. свещеник, който я попитал .. на чий господ се покланя. Бълг., СбПер. п II, 182. Покланям / поклоня глава пред (на) някого. Остар. Ставам или съм покорен някому; покорявам се, подчинявам се. Той е любимецът на калугерите, .., защото не припознал за господари фанариотите и не поклонил ни веднъж глава пред мюсюлманите. Ст. Ботьов, К (превод), 59. Черкезите .., са обладани от .. панически страх, че Русия, .., ще доде и казаците щели да им одерат кожите .., много от тях казват, че щеле да поклонят глава на батьовците си казаци. НБ, 1876, бр. 46, 181. Покланям се / поклоня се до земята някому. 1. Засвидетелствам голяма почит, уважение към някого. — Тю брее! Да му [на инспектора] правя аз толкова икрам, да го моля, да му се покланям до земята. Бре, човек, ела! Ела, наяж се и се махай тогава. М. Кремен, СС, 52. 2. Изразявам голяма благодарност към някого.