ПОКЛАЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛА̀ЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поклащам и от поклащам се. Въоръжени .. конници ни пресякоха пътя на една просека. Те седяха малко ребром върху гърбовете и ни поздравиха с поклащане на шапките. Й. Радичков, НД, 16. — Каза, че сте вечеряли заедно, нали? — Ах, да! — потвърди с поклащане на глава .. Бети. Ив. Мартинов, СНУ, 46. В редици по трима те крачеха в такт с широка свободна стъпка, с небрежно поклащане, в старички избелели гимнастьорки. Ем. Манов, ДСР, 24. Както се бе сгърчил на пода, с тил, опрян в едната вратичка, и с колене — в другата, младежът усещаше болезнено всяко поклащане на колата. Б. Райнов, ДВ, 200-201. Гъстотата на киселото мляко се определя най-добре чрез разклащане на съда. Когато при поклащане се люлее само средната част на повърхностния слой, а краят остава неподвижен, това показва, че киселото мляко е придобило достатъчна плътност. Н. Димов и др., ТМ, 268.