ПОКЛИМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛЍМВАМ¹, ‑аш, несв.; поклѝмам, ‑аш, св., непрех. и прех. Обикн. св. Климам леко малко, известно време.

ПОКЛЍМВАМ², ‑аш, несв.; поклѝмна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. 1. Климвам леко веднъж. — Добър ви ден, бае Цако .. И вам, госпожо — поздрави Нанко, като си свали шапката и поклимна малко с глава. Т. Влайков, Съч. II, 167-168. Всички с нетърпение очакват кога еднъж слънце да поклимне, та да ся поразхлади. Лет., 1869, 121-122. Над нас една превита клонка / с едно листо, опръскано със кръв, / и току —

кап! — листото капне капка / и клонката поклимне .., капне пак. Сл. Красински, БН, 22.

2. Само несв. Климвам леко от време на време, понякога. Краката му, преметнати през страничните въжета на колата, поклимваха от друсането. Т. Харманджиев, КЕД, 83.