ПОКЛОНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЛОНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отдаване на последна почит, прощаване с покойник. Тялото на починалия .. художник Илия Бешков, .. бе изложено за поклонение във фоайето на Националната художествена галерия. ВН, 1958, бр. 2003, 1. Тленните останки на покойника бяха изложени за поклонение в салона .. на ул."Врабча" № 18. РД, 1949, бр. 17, 1.
2. Обикн. ед. Изразяване на уважение или преданост, отдаване на особена почит към някого или към нещо скъпо, свидно, величаво, прекрасно и под. (обикн. чрез посещение и др.). Тук [в музея на героите] се идва за поклонение. Т. Генов, Избр. пр, 302. Аз отивам на поклонение на самата Рила. Тя заслужава поклонение и заради светостта на легендата си, .., и заради своето .., царствено величие. Ив. Вазов, Съч. XV, 4. Министерството изказва желание да разшири тържества в .. общонароден немски празник, който да почне .. с поклонение пред паметника на компониста, където ще се раздаде .. Бетховенова премия. Р, 1926, бр. 221, 4. Популярността на Цанкова [след интернирането му] .. растеше .. Екзалтирани либерали отиваха .. във Враца на поклонение. С. Радев, ССБ I, 333-334. Мъдреци беловласи и славни, / пред нозете ти ничком склонени, / за отрока, предречен отдавна, / са дошли на свето поклонение. Е. Багряна, ВС, 50. // Остар. Преклонение. Свиреха песента на Пирин .. "Пирин планино, колко си, .., хубава!" Като че тая песен и любовта и поклонението в нея стигаха до него [Пирин]. Й. Йовков, Разк. III, 80-81. В нея [Бодлейската библиотека] са намира нова галерея .. с оригиналните картини на Рафаеля и на Микеланджело, на които жизнеността и поклонението пред голите форми, .. са виражени с неподражаема откровеност. Знан., 1875, бр. 5, 76. Те са .. разправии за живота .. на едновремешните .., рицари, които само тяхното поклонение на женската красота ги отличава от нашите Крали Марко, Дете Голомеше и др. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 167-168.
3. Обикн. ед. Посещение на свято място за отдаване на почит, за изразяване на уважение, преклонение и под. Тези манастири бяха свети места, където ходехме на поклонение. П. Шатев, ВМ, 53. Жените в параклисчето .. се надигнаха, .. Защото сега, .., щеше да се извърши най-важното от това поклонение — провирането през Богородичния камък. Г. Караславов, С, 124-125. Тук се срещат много чужденци .., главно мохамедани, които от Джеда отиваха на поклонение в Мека, свещения град на мюсюлманите. М. Марчевски, ОТ, 27. — Мене да изгоните? Мене, хаджи Генча, който е ходил в Ерусалим на поклонение! Л. Каравелов, Съч. II, 107.
4. Остар. Само ед. Почитане на нещо или на някого като божество, висша сила; покланяне. Бог и само Бог е предмет на поклонение. КТЕМ, 373. Мъжете излазят на първото място, .., поклонението на слънцето заменява поклонението на месечината и настават множество други променения в обществения живот. Знан., 1875, бр. 19, 295. Почнали да пущат думи какво огънят е неоценена дарба божия, .. за человеческий род. От това произлезнало и поклонение на огнат. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 161. Самородните [жители] като изповядват на брамизма поклоненията, са разделени на родове или рядове, различни от занаятите. Ив. Богоров, КГ, 220-221.
5. Остар. Поклон (в 1 знач.), покланяне. Тъй ли правехме ние с младите момичета някога, а? Тъй ли се любехме? .. Сега — аламинут! Едно поклонение, .., една хватка през кръста, .. и ето ти тебе румба. Чудомир, Избр. пр, 158. Ако са случи .. да срещнеш воеводата градский или владиката, .., като му отдадеш приличното му поклонение, запри са от вървежът си, доде он замине. Р. Попович, Х, 149-150. На гръцкият калугерин било дозволено, после тройствено поклонение, да целуне крака на св. отец. С, 1872, бр. 45, 354. По вси нощи Богу се молеше, / йощ и церкви деню обхождаше. / Поклонения всекъде струваше, / жертву чисту от сердце даваше. К. Огнянович, ЖА, 22.
6. Остар. Поздрав, благопожелание, предавано в писмо или устно по човек; поклон. — Принесете, моля, покорните ми поклонения на родителите ви и на всичките домашни. АНГ I, 590.