ПОКЛЮМВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛЮ̀МВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поклюмвам¹.

ПОКЛЮ̀МВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поклюмвам². — Няколко неми, приятелски леки поклюмвания разменям с някои господари и се разминуваме благополучно. Ив. Вазов, Съч. IX, 108.