ПОКЛЯКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛЯ̀КВАМ¹, ‑аш, несв.; покля̀кам, ‑аш, св., непрех. 1. Клякам (в 1 и 2 знач.) малко, кратко време. Покляка няколко пъти и се умори.

2. Само несв. Клякам (в 1 и 2 знач.) от време на време, понякога.

ПОКЛЯ̀КВАМ², ‑аш, несв.; поклѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Клеквам леко или за малко, кратко време. Волов поклекна на коляно и изпразни своето шаспо към заптиите. З. Стоянов, ЗБВ II, 20. Впусна ся връз оваляният в кръви труп на чедото си и .. поклекна. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 9. Ето ти го [Богдан] всред касаба / .. тук подрипне, там поклекне, / ту запей, ту заплаче, / изкарваше да се храни. Е. Каранов, РБ [еа]. Трунта .. / сошила си кошулица [от листи лопенови], / .., / па си ойде на хорото, / .. / Кога Трунта поклекнеше, / и лопено се пукнеше. В. Вълчев, ПХД[еа].

2. Само несв. Клеквам леко или за малко от време на време, понякога. Изкусно поклякваха и са движеха, а тъпаните и зурлите гърмяха непрестанно. З. Стоянов, ЗБВ I, 381. покляква се, поклекне се безл.