ПОКМЕТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКМЕТУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Кметувам малко, известно време. — Кое, знаеш, покметувах, кое окръжен съветник походих, .. позакачих туй-онуй, вкусих от обществената благинка, благодарим. Г. Караславов, Избр. съч. V, 160. На бай Нако му стига — .. — да покметува само годинка още, .. Цигларницата да си уреди преди всичко. И другото, разбира се — всичко друго. А. Страшимиров, Съч. IV [еа].