ПОКОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който се покорява, за когото е присъщо покорството; послушен, смирен, безропотен. Султана Глаушица .. губеше .. власт над своите люде. Оставаше ѝ .. предан и покорен само Стоян, който .. вярваше непоколебимо в нейния ум, .., в силата ѝ. Д. Талев, ПК, 326. Покорна и тиха, научена от майка си да не пречупва никога бащина воля, Латинка се свиваше в ъгъла и думица не смееше да отрони. НК, 1958, бр. 4, 4. Кои животни са най-силни .. — лъвът, вълкът, мечката, .. А кои, .., са най-страхливи и покорни — овцата, заекът, кравата. Елин Пелин, Съч. IV, 132. Ахмед ага .. викал .. брациговчане за спогодба. Тие .. наместо покорни раи, изпратили му един въстанически отряд да го поздрави с гърмежът на черешовите топове. З. Стоянов, ЗБВ III, 298. Покорна глава сабя я не сече. Ал. Константинов, Съч. I, 212. Покорен роб. Покорна робиня. Покорен слуга. Покорен син. Покорна дъщеря. Покорен на съдбата. Покорен на дълга. ^● Остар. Във формула за учтивост в края на писмо, при разговор и под. Ето що казваше писмото: "Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво и че победихме сърбите. .. И те поздравлявам. Твой покорен син Стоян Добров." Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976 [еа]. Многоуважаемий господин Ганьо! Обръщам се към Вас, Вие сте народен представител и молим занапред да не се повтарят подобни работи, .. Ваш покорен Тръпко Тръпков, младши войник. Ал. Константинов, Събр. съч. I [еа]. Младежът се поклони: — Ваш покорен Христо Ботьов Петков от Калофер. Ст. Дичев, ЗС I, 539.

2. Който изразява покорство. — Ти какво си се разпял? — с престорена строгост попита Костадин. — Рекох и аз, .., да пофантазирам мъничко. Като забеляза смеха в очите на Костадин, ратаят се усмихна с добра и покорна усмивка. Ем. Станев, ИК I и II, 30. — Недей, Вендо. Иди работи по-настрана от мен сега — .. му заговори Любинка .. — Добре, Любе — с мек покорен глас отговори трактористът и се отдалечи от нея. Ил. Волен, МДС, 169. — Много добрини сте ми правили, .. Надявам се, че и сега няма да откажете на покорната просба на тая [Ботьовица], която със сълзи на очите си Ви моли. Н. Ферманджиев, РХ, 196. Всеки потегляше към дома си .. Кондо с покорно темане, а ходжата със слабо мръдване на ръката. Д. Немиров, Б, 90. Турчинът имаше някакво оръжие на пояса, но той го забрави, потрепера и се спусна с покорен вид от коня. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 82.